„Фиделио“ на Бетовен, малък коняк „Плиска“ и бирени фъстъци
В дъждовната вечер на 7 декември 2014 г., неделя, се озовах във вехтата читалищна атмосфера на зала 11 на НДК, позната още като кино „Люмиер“. Причината – пряко предаване на „Фиделио“ (Бетовен) от Миланската скала, която винаги на този ден открива своя сезон. Зала 11, разбира се, беше почти празна, като причините са няколко. Първо, цената на билета бе 30 лв. Дори жената в т.нар. Билетен център сякаш не вярваше, че ще купя билет, и вероятно, за да й спестя търсенето в „системата“, каза обезкуражаващо: „Ама те са по 30 лева!“. Второ, оказа се, че по телевизия Arte ще излъчат на запис спектакъла още същата вечер със закъснение от само 2 часа и нещо (БНР предаде пряко представлението). Трето, след толкова години в НДК вече спряха да пишат билети на ръка, но все още не можеш да резервираш/купиш през интернет. Предполагам, че до 10 години ще въведат и тази услуга, а дотогава в сайта им ще четем мантрата „билети на касите на НДК“, което е тяхното „преди употреба прочетете листовката“.
Сигурно има и други причини хладната зала 11 да бъде празна, но не ги знам. Не знам и защо на билетите (казах ли, че са по 30 лева) пишеше начален час 18:30, а операта започна в 19:00, като преди това нямаше интервюта или други подгряващи материали (а залата имаше нужда от подгряване). В сайта на НДК дори бе обявен начален час 18:00, но това бе очевидна грешка от несъобразяването с часовата разлика с Италия. Толкова за организацията. Празната зала поне има едно предимство – избираш си добра позиция и седалка, която не е накривена от много употреба.
Ето, че стигнахме и до изкуството. Спектакълът бе много добър. Певците пяха отлично, а немското им произношение бе впечатляващо. Чуваше се всяко съскане и шъткане, което не само потапя зрителя в атмосферата, но и гали слуха на хората, имащи сантименти към този език. Единствената опера на Бетовен е странна птица. На места ти звучи познато симфонично, а от друга страна немският на моменти те подсеща за Моцарт.
Постановката е съвременна, което на мен лично не ми харесва. Не намирам за особено вълнуващо да гледаш как Марселина глади с ютия, която е почти същата като тази вкъщи, а директорът на затвора да е по риза и сако, сякаш се е отбил в сградата за една допълнителна репетиция. За щастие, перфектната музикална част спомага за лесното преглъщане на постната визия.
В малката роля на министъра бе баритонът Петер Матей, който направи топлата връзка с преките предавания от Метрополитън – гледахме го на 18 октомври в „Сватбата на Фигаро“.
Това бе последният спектакъл в Ла Скала за диригента Даниел Баренбойм, който напуска предсрочно поста на музикален директор. Секунда след края на първа част един мъж от публиката се провикна: „Брависимо, маестро!“. Подобен възглас имаше и миг преди да започне второ действие, но не разбрах какво точно съдържаше. Даниел Баренбойм леко се извърна и отговори, но не схванах думите.
След края бе спазена добрата традиция на Ла Скала целият оркестър да излезе на сцената. Това е много приятно, защото музикантите го заслужават.
Остана само да споделя, че в антракта си купих от барчето на bTV 50 г „Плиска“ и пакет бирени фъстъци. Цялата соц атмосфера наоколо предразполагаше към това. Отдавна не бях пил „Плиска“ и ми хареса. Ще взема да си купя една бутилка в скоро време.
текст и снимки: Васил Богданов за NaOpera.com
