Соня Йончева е сред най-добрите изпълнителки на Виолета

New York Observer не пести суперлативите за българското сопрано

James Jorden, New York Observer, 21.01.2015

превод: Васил Богданов за NaOpera.com

Изненадите, или по-точно приятните изненади, са сред най-големите радости на опероманите. Точно такъв е случаят със Соня Йончева, която миналата сряда изпя своята първа „Травиата“ в Мет. Очаквах нещо прекрасно (lovely), но това, което видях, бе направо великолепно (magnificent).

Моят списък с идеалните (dream) Виолети досега се състоеше само от две имена: Angela Gheorghiu (в Мет през 2006 г.) и Diana Soviero (преди три десетилетия в Ню Орлиънс). От една седмица обаче Йончева разшири тази група до триумвират.

Соня Йончева в Мет

Соня Йончева в „Травиата“
снимка: Ken Howard/ Metropolitan Opera

Възрастен опероман – говоря за човек, чакал на опашка с часове през зимата, за да слуша Зинка Миланов – ми сподели преди време, че може да прецени една Виолета още по първата й фраза: “Flora, amici, la notte che resta“.

Йончева се доказа още с първите тактове. Само за няколко секунди тя представи есенцията от образа на обречената куртизанка: буйна, страстна и решена да вземе всичко от живота.

Обаятелният лиричен глас на Йончева се лееше щедро, но никога самоцелно. Тъжната и мечтателна ария “Ah fors’e lui” и особено кабалетата “Sempre libera“ бяха изпълнени сякаш без паузи за дишане.

Въпреки че тя направи по нещо запомнящо се на всяка страница от партитурата, два момента се откроиха особено много. Във второ действие, когато тя споделя, че раздялата с любимия Алфред би я убила, нейното “Non sapete quale affetto” прозвуча така отчаяно, че публиката избухна в аплодисменти по средата на сцената. По-късно, в примиреното “Addio, del passato”, тя рафинира гласа си до тънка нишка чисто сребро, подготвяйки се за смъртта.

Потапяйки се напълно в тайнствения свят на режисьора Willy Decker, Йончева очевидно е схванала нещата, които са се изплъзвали на артистите, играли в постановката от премиерата й през 2010 г. досега. В концепцията на Decker Виолета е безвъзвратно обречена още от първите тактове на творбата и нейната победа е в пламенния отказ да приеме неизбежното. Независимо дали се движи по сцената или е в покой, Йончева не спира да се бори със своята участ. Тя е герой, никога жертва.

Тази певица е толкова млада, а толкова перфектна, че дори е малко несправедливо. Даже червената рокля й помагаше – падащите презрамки разголваха съблазнително раменете й.

Тенорът Francesco Demuro в ролята на Алфред Жермон звучеше по-стабилно отколкото в началото на сезона, с един особен блясък във височините. Той бе възхитително интуитивен партньор на Йончева, следвайки нейните трескави темпа със самопожертвователна прецизност.

Оригиналното заглавие и подзаглавие на статията са:

Sonya Yoncheva Joins the Short List of Great Violettas at the Met

La Traviata is interrupted, mid-scene, by applause

Подобни публикации:

Соня Йончева в Травиата, Мет

снимка: Ken Howard/ Metropolitan Opera


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.