Бляскав успех за Соня Йончева като Мими в „Бохеми“

На сцената в Мет имаше само една звезда

Автор: Zachary Woolfe, The New York Times

В трето действие на „Бохеми“ (Пучини) Мими, болната от туберкулоза шивачка, казва “Addio” (Сбогом!) на поета Рудолф, нейният възлюбен. Това става в края на арията “Donde lieta usci”, след което тя повтаря и допълва: „Addio, senza rancor” (Сбогом, без лоши чувства!).

Много певици подценяват този момент и изпяват двете “Addio” почти по еднакъв начин. В петък обаче (14.11.2014 г.) в Метрополитън опера българското сопрано Соня Йончева изпя първия път думата ясно и решително (straightforward and resolute), опитвайки се отчаяно да покаже сила. Втория път тя звучеше немощно и уязвимо (wispy and vulnerable) – трогателно издавайки какво всъщност чувства.

Изтънчено, внимателно и сърцераздирателно – изпълнението на този пасаж изглеждаше като работа на артист ветеран, но удивителното е, че това е сценичен дебют на Йончева в ролята. Нейната деликатна, мечтателна, детайлна Мими идва малко или много напълно завършена. При това само с двуседмична подготовка и едва месец, след като роди своя син.

Бохеми в Метрополитън опера

Соня Йончева (Мими) и Bryan Hymel (Рудолф), снимка Ken Howard/Metropolitan Opera

Ситуацията е огледална на дебюта й в Мет миналата година („Риголето“), когато Соня Йончева замести своя бременна колежка и получи възторжено одобрение.

Освен това през януари 2015 г. тя ще пее Виолета („Травиата“), замествайки Марина Поплавская. Три главни роли – и трите дошли изненадващо! Йончева несъмнено е късметлийка, но и Метрополитън опера има голям късмет с нея. Гласът й не е огромен (not huge), но прецизната артикулация на текста и лекият метален проблясък (slightest metallic glisten) в топлия й тон, му позволяват да насити залата. Арията й от първо действие е нежен блян, като в хода на операта героинята й израства до трагичен персонаж. А финалът е като урок по деликатност.

Останалите в представлението не бяха на нейното ниво. Дирижирането на Riccardo Frizza бе едновременно по-тревожно и, в критични моменти, по-летаргично в сравнение със спектаклите през септември. Тенорът с платинен глас Bryan Hymel, който замени в последния момент болния Рамон Варгас, звучеше по-свободно спрямо началото на сезона, но и по-глухо. Myrto Papatanasiu остана все така ревяща (squally) Мюзета.

Новите имена бяха басът David Bizic (Марсел), баритонът Alessio Arduini (Шонар) и басът Matthew Rose (Колин). На сцената обаче имаше само една звезда – Соня Йончева.

превод: Васил Богданов

Оригиналното заглавие на статията е: Parachuting Into a Garret, and Feeling Right at Home – Да кацнеш с парашут в мансардата и да се чувстваш като у дома си.

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.