„Селска чест“ и „Палячо“ в историята на Метрополитън

 

На 25 април, събота, БНР ще предава пряко от Метрополитън опера „Селска чест“ на Маскани и „Палячо“ на Леонкавало. 350 души в София ще имат удоволствието и да гледат тези две нови постановки, които изпращат в историята класиките на Дзефирели от 1970 г.

Световната премиера на „Селска чест“ е в Рим през 1890 г. Веристичната опера добива такава популярност, че само година по-късно, на 1.10.1891 г., в Ню Йорк тя е поставена едновременно в два конкуриращи се театъра. Едното представление е следобедно (в Casino Theater), а другото е същата вечер в Lenox Lyceum. Истински хит, който до смъртта на Маскани през 1945-а има 14 000 представления само в Италия.

Първото изпълнение на „Селска чест“ от трупата на Мет е през декември 1891 г. в Чикаго, в комбинация с първо действие на „Травиата“. По това време „Палячо“ все още не е написана, а и ще минат доста години след премиерата й, докато двете заглавия образуват трайно установена сценична двойка. Останалите 7 представления на „Селска чест“ до края на сезона са в комбинация с „Орфей и Евридика“ на Глук, която се изпълнява само до арията „Che farò senza Euridice“.

Премиерата на „Палячо“ в Мет е на 11.12.1893 г., също само година след появата й на бял свят. В архивите е записано, че по време на спектакъла има два биса – Mario Ancona (Тонио) повтаря пролога, а Fernando De Lucia (Канио) изпълнява още веднъж „Vesti la giubba“.

Втората постановка на „Селска чест“ в Мет е през същия сезон – ноември 1893 г. Двете веристични опери се изпълняват заедно за първи път на 22 декември 1893 г. Наскоро „Ню Йорк таймс“ писа, че това комбиниране вероятно е първото в света. А през 1893-а същият вестник коментира, че „ефектът от съчетаването на двете заглавия в една вечер бе добър“. От същата дописка научаваме също, че гласът на Nellie Melba (Неда) е бил доста зле заради скорошно заболяване. След края на представлението на публиката е поднесено извинение от нейно име. „С оглед на това би било несправедливо да коментирам нейното представяне“, пише критикът на „Ню Йорк таймс“.

През следващите години едноактните опери на Маскани и Леонкавало продължават да се изпълняват в много странни комбинации. С първо и трето действие на „Травиата“, с първо и второ на „Кармен“, с „Лучия ди Ламермур“, а през сезон 1899/1900 дори със „Севилският бръснар“ (без първо действие) или „Дон Паскуале“.

Третата постановка на „Селска чест“ в Мет е представена през декември 1908 г. Диригент е Тосканини, а в ролята на Туриду е Енрико Карузо. Същата вечер е и американската премиера на „Вилиси“ – първата опера на Пучини.

През декември 1924 г. двете опери имат нови постановки, представени в една вечер. В ролята на Сантуца е Роза Понсел.

Следващата смяна на сценографията е през януари 1951 г. Сантуца е Зинка Миланов (една от легендите на Мет с общо 449 спектакъла), а Туриду – Ричард Тъкър.

Само след 7 години, през ноември 1958 г., идва ред на новите постановки. Зинка Миланов отново е Сантуца, а в ролята на Канио е Марио дел Монако. Режисьор е дебютантът José Quintero. Списание Journal-American приветства решението на директора Рудолф Бинг да кани в Мет режисьори от Бродуей, които „бавно, но постоянно променят характера на представленията и певците вече не се движат така неловко по сцената“. Изданието отбелязва, че вероятно много зрители не оценяват достатъчно ролята на новите режисьори, защото промененото, естествено държание на певците се възприема несъзнателно. А последното изречение в рецензията е пророческо: „Определено е дошъл денят, в който актьорските качества на певците ще се считат за толкова важни, колкото и вокалните им възможности“.

В този период, на 27.10.1962 г., Райна Кабаиванска прави своя дебют в Мет (Неда). В ролята на Канио е Карло Бергонци, диригент е Фаусто Клева. Списание Musical America определя дебюта на българското сопрано като „много успешен“ (very successful) и допълва „Освен това тя играе добре“. Оставям в оригинал останалата част от рецензията:

„Her pleasant voice, well produced and controlled, on the whole, is backed up by excellent musicianship and phrasing. Hers is not a „big“ voice, but it carries well, even in the softest passages. Only occasionally was there a slight deviation from the pitch, caused by a slight wobble and an occasional spread on the top notes. Both of these small flaws in an otherwise splendid performance may have been caused by „debutitis.“ In all events, Miss Kabaiwanska is someone to watch.“

Райна Кабаиванска има общо 8 спектакъла в Мет като Неда. Шест през въпросния сезон 1962/1963 г. и по един през юни 1970-а и октомври 1971 г.

Така стигаме до януари 1970 г., когато Франко Дзефирели поставя в Метрополитън „Селска чест“ и „Палячо“. Диригент на първото заглавие е Ленард Бърнстейн (Франко Корели е Туриду), а на второто – Фаусто Клева (Канио – Ричард Тъкър, Тонио – Шерил Милнс). Тези постановки се задържат рекордно дълго време – 45 години.

На 14 април 2015 г. бе премиерата на новите постановки с режисьор Дейвид Маквикър, който е поставял в Мет „Трубадур“ (2009), „Ана Болейн“ (2011), „Мария Стюард“ (2012) и „Юлий Цезар“ (2013).

Той пренася действието на „Селска чест“ в 1900 г., а на „Палячо“ през 1948 г. Новост е привличането в екипа за „Палячо“ на „консултант по водевила“ – това е 70-годишният Emil Wolk, който се е погрижил комедийната трупа да ни забавлява добре с много сметана и крем за бръснене.

На 25 април ще гледаме (слушаме) на живо:

Santuzza          Eva-Maria Westbroek

Turiddu             Marcelo Álvarez

Lola                  Ginger Costa-Jackson

Alfio                  George Gagnidze

Mamma Lucia   Jane Bunnell

Peasant            Andrea Coleman

Conductor         Fabio Luisi

 

PAGLIACCI

Nedda              Patricia Racette

Canio                Marcelo Álvarez

Tonio                George Gagnidze

Silvio                Lucas Meachem

Beppe               Andrew Stenson

Villager             Daniel Paretto

Villager             Jeremy Little

Canio’s Troupe (Marty Keiser, Andy Sapora, Joshua Wynter)

Conductor         Fabio Luisi

 

„Ню Йорк таймс“ приветства подмяната на постановките, но отбелязва, че режисьорът е прекалил с използването на въртящата се платформа в „Селска чест“ и на човек му завива свят от толкова много въртене. Очаквам с интерес спектакъла в събота!

 

Васил Богданов