Впечатления от прякото излъчване от Мет

текст Васил Богданов

 

Шест часа Вагнер са си шест часа Вагнер. За първи път от началото на сезона Met Live in HD зала 7 в Cinema City не се напълни. Половината места останаха празни, като малък принос за това вероятно има и обстоятелството, че съботният 13 декември се случи работен (отработване на 31.12). Другата половина от залата бе заета от нас, софийските майстори (или чираци?) оперомани, дошли да видят една хубава, но сложна за поставяне опера, която никога не е играна в България.

С два антракта по около 40 минути представлението продължи точно 6 часа, но мисля, че точно това е начинът да се изгледа – в зала. Вагнер изисква съсредоточаване и четене на субтитрите. Това не е Росини, който можеш да си пуснеш вкъщи, докато приготвяш вечерята и циркулираш между хола и кухнята.

Представлението бе много хубаво, а фактът, че постановката от 1993 г. се играе за последен сезон в Мет, придаваше допълнително вълнение на потапянето ни в Нюрнберг през XVI век.

В ролята на младия рицар Валтер фон Щолцинг, влюбен в Ева, видяхме Йохан Бота.

49-годишният тенор, роден в Южна Африка, наистина има мощен глас, а височините му са кристалночисти като алпийско езеро. С това телосложение обаче всяко придвижване по сцената представлява трудност за него, а качването/слизането по стъпала е направо изпитание и в тези моменти режисьорът на предаването деликатно превключваше на друга камера. Изненадан съм колко често Йохан Бота поглеждаше към диригента, особено в първо действие. За първи път в Мет виждам подобна неувереност, дължаща се вероятно на притеснение, което след това почти изчезна.

 

Наградата за най-добър актьор на вечерта отива при немския баритон Johannes Martin Kränzle, който за съжаление на всички нас направи своя Мет дебют чак сега, на 52 години. Неговото изпълнение на възрастния глуповат писар Бекмесер, жадуващ брак с Ева и вечно будещ присмех у околните, бе толкова добро, че се питаш – това дали не е професионален актьор, който впоследствие се е научил да пее. Справка в неговия сайт показва, че преди да се захване с пеене Йоханес Мартин Кренцле е свирил на цигулка, учил е композиране и оперна режисура! А през 2011 г. списание OPERNWELT го обявява за Певец на годината!

 

 

Иначе големият герой на спектакъла бе немският баритон Michael Volle (54) в ролята на уважавания от всички обущар Ханс Закс. Неговата натоварена програма му позволи да пътува до Ню Йорк само за два от спектаклите (общо 7), за да замести отказалия се от ролята през септември бас-баритон Йохан Ройтер.

Драматургичната и музикална кулминация на операта е в последното действие. Масовата сцена с 149-членния хор спира дъха и я препоръчвам на всеки, който смята, че Вагнер е скучен. Все пак това е единствената комична опера на композитора, освен това сюжетът не е отнесено митологичен, а взет от реалния живот, така че трето действие на Die Meistersinger вероятно е най-подходящото за първа среща с Вагнер.

Водещ на прякото излъчване от Мет бе Рене Флеминг, която вметна, че това е най-дългата опера, в която е пяла някога. Пред нея Йохан Бота сподели: „Джеймс Ливайн е не само добър познавач на Вагнер, но и един от малкото диригенти в света, които могат да удържат оркестъра в пианисимо, за да се чуваме ние, солистите.“

Накрая, точно в 1 след полунощ, групата заклети оперомани излязохме от залата и минахме като призраци през притихналия мол, в който дори ескалаторите вече бяха заспали.

Следващият спектакъл в програмата на Met Live in HD е на 17 януари 2015 – „Веселата вдовица“ с Рене Флеминг. Нова постановка в Мет, по която работи цяла армия от обсипани с награди професионалисти от Бродуей.