Да свириш в оркестъра на Мет

 

Jeffrey Irving, перкусионист на свободна практика

 

Преди да ви разкажа за емоциите и предизвикателствата около това да свириш в оркестъра на Мет, искам да обясня как фунционира този голям театър.

Всяка седмица в Мет има 7 представления на 4 различни опери, като в същото време се репетират едно или две заглавия, които започват да се играят от следващия понеделник. Понякога едно заглавие се играе в рамките на един, два, три или дори повече месеци. Този сезон например „Аида“ (има се предвид сезон 2014/15) се играе общо 16 пъти през ноември, декември, януари и април! Заради този напрегнат режим на работа заглавията се делят на “switching” (променливи) и “non-switching” (постоянни) по отношение на оркестъра.

Non-switching опери са тези продукции, при които съставът на оркестъра по време на всички репетиции и представления остава постоянен.

Non-switching са обикновено новите продукции или заглавия, които се играят рядко.Това са по-малко познати произведения, за които има повече репетиции. Освен това, всички опери, дирижирани от Джеймс Ливайн, са non-switching. Все пак той е босът! През този сезон „постоянни“ са например Lady Macbeth of Mtsensk, Death of Klinghoffer и Die Meistersinger von Nürenberg.

Switching са оперите, при които в състава на оркестъра може да има ротация, ако графикът го налага. Обикновено това са популярни заглавия, които се играят всеки или почти всеки сезон, и се подготвят с малко репетиции. Например „Бохеми“, „Аида“, „Севилският бръснар“ и др.

Ето как се отразява всичко това на ударната секция и на мен, когато ме повикат като допълнителен член на групата или да замествам. Ситуациите са три вида:

 

1. Идеалният случай

Обаждат ми се месец или два по-рано, за да свиря на всички репетиции и всички представления. Това е най-добрият вариант, защото имаш време да се подготвиш. Може да се случи както за switching продукции, така и за non-switching.

Ето, вчера приключихме спектаклите на Lady Macbeth of Mtsensk (Шостакович). Бяха ме помолили още през септември да свиря на блокче и няколко удара на там-там и висящ чинел за целия цикъл представления. Имах време за слушане на записи, за репетиции вкъщи, както и за избор на инструменти и палки. Това заглавие не е играно в Мет от 1994 г., така че дори и някои музиканти да са го свирили навремето, са го позабравили и на тях също са им нужни репетиции. Моите колеги перкусионисти Andy Blanco от Бродуей и Ian Sullivan, новият главен тимпанист на New York City Ballet, също бяха повикани да помагат.

2. Средният вариант

Викат ме да свиря на част от репетициите и на част от представленията.

Това се случва за switching продукции с малко репетиции – три, най-много четири. Понякога имам време за подготовка, понякога почти нямам. Наскоро водачът на ударната група Greg Zuber ме попита: „Можеш ли да изсвириш чинелите в „Аида“ на 22 ноември и на 26 декември?“ Погледнах си календара и приех. „Репетициите са на 22, 23 и 24 октомври. На 22-и Rob ще свири чинели, ти ще гледаш. Ще свириш на 23-и и 24-и“ – обясни ми той. Трудна ситуация, защото „Аида“ е популярна опера и щатните оркестранти я познават нота по нота, а аз не. Да вземем например финала на първо действие. Диригентът сваля ръцете си на първо време, но оркестърът изчаква хорът на сцената да изпее думата “Ftha”. Друг пример – във второ действие трябва да ударя чинелите, но точно над нотата някой е написал с дебел молив “WAIT!” (Чакай!). Е, когато някой в Мет си е направил труда да напише в нотите „чакай”, значи трябва да чакаш! Дълго време! Оказва се, че трябва насред грандиозното крешендо в оркестъра да слушам внимателно кога сопраното ще изпее високия си тон и тогава да действам. А какво да кажем за петте такта, в които ударната секция се включва величествено на първо и трето време. Можем ли просто да ги изсвирим в темпо? Момент! Брас секцията има ауфтакт от шестнайсетинка заедно със 100-членния хор на сцената, така че е почти невъзможно да чуеш кога сопраното започва ентусиазирано да пее солото си, а чинелите, вече ударени два пъти, звънтят в ушите ми.

И така, за спектакъл от 3 часа и 40 минути имах общо 10 часа репетиции. След това чаках един месец, за да свиря на едно представление, а след още месец свирих на второ. Това е опит, който няма как да получиш в училище.

 

3. Най-лошият вариант

Викат ме за репетиция или за представление само няколко часа по-рано.

Случва се, когато някой се разболее или заради снежна буря не може да се придвижи. Най-добрият сценарий е да те извикат за репетиция на произведение, което си свирил. Най-лошият – викат те за представление на опера, която не си свирил или дори не си слушал.

На 10 декември 2009 г. Грег ми се обади с въпрос: „Можеш ли да поемеш чинелите за „Електра“ (Щраус) тази вечер от 20:00 ч.?“ Едновременно развълнуван и уплашен, казах „Да“. „Окей, когато искаш, ела в библиотеката и вземи щима“. През лятото на 2003-а бях свирил „Електра“ с Джеймс Ливайн на Verbier Festival, но това бе отдавна, а и тогава свирих на друг инструмент.

Както и да е, отидох в библиотеката възможно най-бързо и започнах да преглеждам щима с молив в ръка. Успях да мина два пъти през цялото произведение, след което хапнах набързо и се преоблякох. Грег дойде и сложи пред мен два или три чифта чинели, които преди това не бях докосвал. Направих няколко пробни удара и диригентът Фабио Луизи излезе на подиума. Слава Богу, тогава не знаех кой е той.

След спектакъла бях като изцеден. Сигурен съм, че на две-три места избързах. Човек трябва да свикне с акустиката – ударната група сме в дъното на оркестрината, под козирката на сцената. Освен това кабинката на суфльора ни разделя визуално и звуково от контрабасите, челите, първите цигулки и част от духовите. Тези 90 минути в „Електра“ бяха предизвикателство, каквото не съм срещал, в който и да е симфоничен оркестър, макар че там също има специфични трудности.

 

превод: Васил Богданов за NaOpera.com