Обобщение на първия сезон на Met Live Bulgaria

Разговор с Асен Терзиев

Първият сезон на Met Live Bulgaria завърши. Щастлив съм, че успях да гледам на живо всички 10 излъчвания (общо 12 опери, защото имаше две двойни вечери).

 

програма на преките предавания през сезон 2014/2015Няма да крия, че на дескотопа ми от октомври насам стои ето тази снимка. Някои живеят по календара на маите, други по китайския, трети по календара в кухнята, е, аз живея по календара на Live in HD.

Искам да откроя три от вечерите на сезон 2014/2015, макар че всички бяха много вълнуващи и си запазвах билет с месец по-рано. Ще ги изброя в хронологичен ред.

„Сватбата на Фигаро“ (Моцарт), 18 октомври. Нова постановка на режисьора Ричард Еър (тук преведох неговия изключително интересен дневник за работата му в Метрополитън; по това време още не бях създал този сайт и качих текста в планинарския си блог). Перфектен спектакъл, защото това е опера с много солисти, а всички бяха на супер ниво. За добре изработените музикални и сценични детайли има поне три много силни фактора. Първо, това е премиера, а за премиерни спектакли се събира по-силен състав и се репетира повечко. Второ, това е заглавието за откриване на сезона и има още повече време за репетиции в спокойния за Мет месец септември. И трето, диригент е Джеймс Ливайн, който усеща музиката на някакво съвсем друго ниво и може да извлече от певците поне с 10% повече финес и артистизъм от почти всички останали диригенти.

Нюрнбергските майстори певци (Вагнер), 13 декември. Уникален 6-часов спектакъл (единственият, при който залата в София не се напълни и остана полупразна), като хоралът в последно действие направо ми спря дишането. Тази опера не е играна в България, а по коментарите на музикантите от Мет, които следя в Туитър и Фейсбук, разбирам, че представянето на тази вагнерова творба е събитие дори за преситения Ню Йорк. Тя не е била в афиша на Мет от 2007 г., а ние гледахме едно от последните изпълнения, защото следващата поява на Die Meistersinger ще бъде през сезон 2019/2020 в нова постановка.

Палячо (Леонкавало), 25 април. Страхотен финал на сезона с новата постановка на сър Дейвид Маквикър. Марсело Алварес, Патриша Расет и Георги Гагнидзе (впрочем той е и чудесен Скарпиа) пяха и играха фантастично!

Веднага след тези три върха ще поставя Йоланта (Чайковски) и „Селска чест“ (Маскани). С много силни певци (Анна Нетребко и Пьотр Бечала за първото; Марсело Алварес, Георги Гагнидзе и леко отстъпващата им във вокално отношение Ева-Мария Вестбрук за второто), като единствено мрачната сценография им отнема една точка.

 

По случай финала на сезона разговарях с Асен Терзиев, главен координатор на Международния театрален фестивал „Варненско лято“ и един от съорганизаторите на Met Live Bulgaria съвместно с Фондация „Америка за България”.

 

Асен Терзиев

снимка: личен архив на Асен Терзиев

Първият сезон на Live in HD в България приключи. Как би го обобщил?

Като успешен. Както знаеш, залите бяха препълнени.

Изненадан ли си от нещо?

Големият интерес определено ме изненада. Рискувахме, защото наесен започнахме подготовката в последния момент. Обявихме програмата две седмици преди първата прожекция и си мислехме, че ще се напълни най-много половината салон, а всъщност нямаше свободно място. Приятно изненадан съм и от продукциите, които гледахме. Мисля, че в Мет са намерили много добър баланс между традицията и модерните експерименти със сценичната форма.

Има ли шанс следващият сезон да обхване и други градове в страната?

Тепърва го обмисляме. Има вероятност в някои от големите градове да се гледат повторения на запис, но още е рано да се каже.

А има ли вероятност в София да се излъчва в повече от един салон? Местата за прожекциите на живо свършват месец по-рано.

Обмисляме този вариант и ако не се окаже технически и финансово много сложен, може и да стане. За следващия сезон ще обявим предварително датите на повторенията. Те ще бъдат включени в брошурата, която планираме да отпечатаме в края на юни. Още повече, че на 17.10.2015 г. ще излъчим „Отело“ (Верди) със Соня Йончева и очакваме интересът да е още по-голям. През този сезон не знаехме как ще тръгнат нещата и затова обявявахме повторенията сравнително късно. Между другото, има голяма вероятност продажбите на билетите за сезон 2015/2016 да започнат още в края на юни, но това ще бъде уточнено по-късно.

Сигналът от Ню Йорк чрез сателит ли се приема?

Да, използваме същата антена, с която се приема и сигнала от Националния театър в Лондон. Нас често ни питат защо се занимаваме с опера, след като сме театрали и организираме театрален фестивал „Варненско лято“. Идеята да реализираме „Метрополитън на живо в България“ дойде от предишното ни партньорство с Британски съвет, които, така да се каже, утъпкаха пътя на живите излъчвания с проекта „Националният театър на живо“, който ни даде възможност да съпреживеем едни от най-високите постижения на съвременния театър заедно с публиката в Лондон. Фондация „Америка за България”, която от няколко години подкрепя много силно изкуството в България, застана твърдо зад идеята и така проектът се случи.

Вероятно най-трудоемката част от организирането на живите предавания е подготовката на субтитрите? Особено за оперите, които отдавна не са играни в България или изобщо не са играни.

Да, така е. Всеки превод за „Метрополитън на живо“ е съобразен със съответното представление и за това се грижи специален човек – Бранимир Добрев, който освен това и ги излъчва на живо по време на всяка прожекция. За част от заглавията той адаптира преводи, правени за постановки в оперите в Стара Загора и Русе, които ни бяха предоставени любезно от театрите. Също така работихме и със Снежина Русинова-Здравкова, която има много опит в превода на опера от френски език. Нямаше български субтитри за „Нюрнбергските майстори певци“ (Вагнер), „Жената от езерото“ (Росини), „Йоланта” (Чайковски) и „Замъкът на херцога Синята брада” (Барток). Те бяха изцяло преведени от Бранимир Добрев. От Мет изпращат субтитри на английски език две седмици преди излъчването, разбити на фреймове (кадри), спрямо изпълнението и постановъчната версия, и той се води по тях.

Какво беше твоето отношение към операта, преди да се захванеш с Live in HD?

В личен план се интересувам от опера отскоро – от 4-5 години. Аз съм театровед* и една от причините за интереса ми е, че едни от най-големите театрални режисьори в света започнаха да работят и за операта.

Като Ричард Еър, който постави този сезон в Мет „Сватбата на Фигаро“.

Да, освен това Робер Льопаж, Ромео Кастелучи, Франк Касторф и др., както и някои от големите имена от края на миналия век като Патрис Шеро, Питър Брук или Антъни Мингела, чиято постановка на „Мадам Бътерфлай“ (Пучини) ще гледаме пряко от Мет на 2 април 2016 г. След като се запалих по операта, започнах да гледам записи и да чета. Така е по-добре, отколкото насила да те карат да ходиш на опера и завинаги да те откажат от това изкуство.

Това, което особено ценя в живите излъчвания на спектаклите от Мет, е, че те са не само с прекрасно качество, но и са много добре комуникирани с публиката – интервютата с изпълнителите, режисьорите и диригентите, разказите на водещите са част от цялото преживяване, което ти помага да разбираш по-добре това, което гледаш. За разлика от театъра операта си е доста консервативно изкуство и за мен е страшно интересна тенденцията в момента, която привлича към оперната сцена едни от най-авангардните и иновативни театрални режисьори. Иначе чисто музикантски големият ми интерес към операта дойде след един концерт на Веселина Кацарова в НДК, която и досега ми е сред най-любимите изпълнители. След тази вечер любопитството ми към операта беше вече отключено. А в самата сграда на Мет съм бил само веднъж, през януари 2013 г., и гледах „Мария Стюарт“ (Доницети) с Джойс ДиДонато.

Като стана въпрос за връзките между театъра и операта, прави ми впечатление, че театралният режисьор Галин Стоев често идва на прожекциите от Мет?

Да, през следващия сезон той ще поставя „Сватбата на Фигаро“ (Моцарт) във Франция. Той е един от най-добрите съвременни български режисьори. Живее в Париж и работи в „Комеди Франсез“.

 

(*) Асен Терзиев е асистент-преподавател в НАТФИЗ по „История на европейския театър“

 

текст Васил Богданов

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *