Ловци на стара слава

На 28 май гледах първото от трите представления на новата постановка на „Ловци на бисери“ (Бизе) в Софийска опера.

За съжаление, постановката е изключително статична и зрителите могат да останат с впечатлението, че сме в 1985 г., а не в 2015 г. Хористите почти през цялото време са в поза мирно, разположени на задължителните за тази стилистика стъпала, а излизането им от сцената е доста конфузно.

При балетистите влизането и излизането от сцената също е много изкуствено и стои като кръпка на цялото действие, свежда танците им до нещо като кратък цирков номер.

Веселина Василева
снимка: Програмата за спектакъла

Солистите също са изключително статични и сякаш всеки пее сам на сцената, обърнат към публиката. Почти няма взаимодействие между тях. Разликата между тази постановка и едно концертно изпълнение е, че при второто поне всички ще са облечени стилно.

Например по време на дуета на Надир и Зурга в първо действие тенорът и баритонът стоят в двата края на сцената, сякаш не са приятели от детство, които току-що са се срещнали след дълги години раздяла.

Впрочем от солистите само Веселина Василева (Лейла) пя на ниво. Поздравления за нея и за оркестъра на Софийска опера, който се представи много по-добре от хора! Една от проявите на слабост в хора бе и прекаленото фортисимо във второ действие.

За капак на всичко това и спускането на завесата след финалните акорди на операта бе направо нелепо.

Мисля, че е време 82-годишният режисьор Светозар Донев да се отдаде на заслужен отдих и да се отвори път на по-млади хора. Хора, които не са обременени с една отминала епоха и следят тенденциите, задавани от водещите оперни театри в света. Защото да се представя през 2015 г. такава постановка в операта, е все едно БНТ да излъчи като „премиера“ някоя новогодишна програма на Хачо Бояджиев от 80-те години.

Васил Богданов

Съставът на 28 май 2015 г.