Впечатления от „Йоланта“ и „Замъкът на херцога Синята брада” в Мет

На 14 февруари 2015 г. гледах поредното, осмо за сезона, пряко излъчване от Метрополитън опера, което предложи две рядко изпълнявани едноактни опери.

„Йоланта“ на Чайковски ме изненада много приятно. Не знам защо в Мет я поставят за първи път едва сега. Хубава музика, драматичен сюжет и ярки образи, изиграни добре от отличните певци. Анна Нетребко бе чудесна в ролята на сляпата принцеса, която по волята на баща си не знае, че другите хора имат зрение. Особено драматичен е моментът, когато тя пита: „Нима очите не са само за да плачем?“.

Влюбеният в принцесата тенор Пьотр Бечала бе в страхотна форма, със стабилни и кристални височини.

Единственото, което не ми хареса в спектакъла, е мрачната сценография. Критикът на NYT Антъни Томазини е прав, като отбелязва, че по либрето действието трябва да се развива в тучна градина с розови храсти и плодни дръвчета. На няколко пъти различни персонажи в операта имат реплики като: „Ах, какъв рай е тук“, а на мрачната сцена виждаме извадени от корените си дървета и зимна обстановка (дори тенорът и баритонът пристигат със ски и облечени в пухенки).

За съжаление „Замъкът на херцога Синята брада” охлади емоциите след антракта. Меко казано, това не е най-силното произведение на Барток. А изпълнението в оригинал, на не особено мелодичния унгарски, с нищо не спомогна за по-лесното възприемане на творбата. Нямам обяснение защо „Замъкът…“ е поставен в Мет още през 1974 г. и това е дори трета постановка, а „Йоланта“ получава своята Мет премиера едва през 2015-а.

За първи път от началото на сезона публиката в София започна да излиза преди финала на спектакъла. Може би 15-ина души не издържаха до края мрачната история със само две действащи лица – херцогът Синята брада и Юдит, поредната му съпруга, която в хода на действието постепенно разбира, че страшните истории за смъртта на предшественичките й не са измислица.

Тук вече мрачните декори и извадените от корените дървета си бяха на мястото. Постановката на полския режисьор Трелински бе много интересна и адекватна на сюжета. На сцената валя дъжд, имаше вана, в която пяната бе от сценичен пушек и други впечатляващи ефекти. Както и при „Йоланта“, видеоефектите бяха много уместни и въздействащи.

В снимките можете да намерите интересни факти за екипа на двете заглавия.

Васил Богданов