Детето ни е на 3 години и 8 месеца и досега сме го водили (в две последователни години) само на „Амал и нощните посетители“ – опера от Джан Карло Меноти, която се играе винаги по Коледа, защото сюжетът е свързан с поклонението на влъхвите.

Сега решихме да отидем и на „Вълшебната флейта“ (адаптирана за деца версия). Представлението се играе основно в малката зала, която е с около 110 места и билети се намират трудно – общо взето трябва да ги купите месец по-рано. Затова избрахме спектакъла на 21 януари, който бе в голямата зала.

Представлението е много емоционално, защото певците общуват с публиката и задават въпроси на децата. На моменти възторгът и екзалтацията са като на рок концерт. Накрая всяко дете може да се качи на сцената и да се снима с някой от героите. Възползвахме се и вече имаме снимка с Папагено. Детето се впечатли много от спектакъла и вкъщи веднага взе една пръчка, за да свири на флейта (след „Амал и нощните посетители“ по цяла седмица имитира главния герой, който ходи с патерица). Днес запазих билети за едно от мартенските представления на „Вълшебната флейта“. Интересно ми е да видя какви ще са емоциите в по-малка зала, но пък при по-близък контакт с артистите.