Кои българки са пели в „Тоска“ на сцената на Мет

На 31.12.2017 г. Соня Йончева направи своя дебют в ролята на Тоска именно на сцената на Метрополитън опера. На 27 януари ни предстои да я гледаме на живо от Ню Йорк, тъй като новата постановка на класическата творба от Пучини е част от програмата Met Live in HD. По този повод се разрових из архивите на Мет, за да проверя кои българки са пели в тази роля на престижната американска сцена.

„Тоска“ е на пето място в класацията на Мет за най-играни опери с 950 представления (статистиката не включва настоящия сезон). Преди нея са „Бохеми“ (1305), „Аида“ (1162), „Травиата“ (1011) и „Кармен“ (1010).

Гена Димитрова (1941 – 2005) има 12 спектакъла с „Тоска“ в периода 19.10.1992 – 4.11.1994 г., като девет от тях са с Лучано Павароти (постановката е на Франко Дзефирели).

На 31.10.1994 г. аплаузите за прочутия тенор са толкова големи, че Джеймс Ливайн разрешава бис на арията „E lucevan le stelle.“ Писал съм вече за бисовете в Мет, които по принцип не са разрешени и се допускат само в изключителни случаи, веднъж на няколко години.

Анна Томова-Синтова излиза три пъти в ролята на Тоска – на 1, 4 и 9 януари 1993 г. Ето как е изглеждал афишът на 1 януари:

January 1, 1993
Tosca……………….Anna Tomowa-Sintow
Cavaradossi………….Lando Bartolini
Scarpia……………..James Morris
Sacristan……………Renato Capecchi
Spoletta…………….Charles Anthony
Angelotti……………Alan Held
Sciarrone……………Philip Cokorinos
Shepherd…………….Adrien Finckel
Jailer………………Raymond Aceto

Conductor……………Christian Badea

Люба Велич (1913 – 1996) има 9 представления в Мет с операта на Пучини, всички през 1950 г.

В архивите на Мет няма снимки на изброените певици в образа на Тоска. Снимката на Гена Димитрова е от нейния дебют в Мет с „Турандот“ през 1987 г., а кадърът с Люба Велич е от коронната й роля на Саломе, с която тя дебютира в Мет през 1949 г.

Кои сопрани са пели в „Отело“ на сцената на Мет преди Соня Йончева

Големи емоции с “Вълшебната флейта” (версия за деца)

Детето ни е на 3 години и 8 месеца и досега сме го водили (в две последователни години) само на „Амал и нощните посетители“ – опера от Джан Карло Меноти, която се играе винаги по Коледа, защото сюжетът е свързан с поклонението на влъхвите.

Сега решихме да отидем и на „Вълшебната флейта“ (адаптирана за деца версия). Представлението се играе основно в малката зала, която е с около 110 места и билети се намират трудно – общо взето трябва да ги купите месец по-рано. Затова избрахме спектакъла на 21 януари, който бе в голямата зала.

Представлението е много емоционално, защото певците общуват с публиката и задават въпроси на децата. На моменти възторгът и екзалтацията са като на рок концерт. Накрая всяко дете може да се качи на сцената и да се снима с някой от героите. Възползвахме се и вече имаме снимка с Папагено. Детето се впечатли много от спектакъла и вкъщи веднага взе една пръчка, за да свири на флейта (след „Амал и нощните посетители“ по цяла седмица имитира главния герой, който ходи с патерица). Днес запазих билети за едно от мартенските представления на „Вълшебната флейта“. Интересно ми е да видя какви ще са емоциите в по-малка зала, но пък при по-близък контакт с артистите.