„Веселата вдовица“ в Мет

Любопитни факти от историята на Метрополитън опера

Оперетата на Лехар „Веселата вдовица“ се играе в Метрополитън от съвсем скоро. Първото представяне е на 17.02.2000 г. В главните роли са:

Hanna Glawari………..Frederica von Stade

Valencienne………….Emily Pulley

Count Danilovitch…….Plácido Domingo

Camille de Rosillon…..Paul Groves

Baron Zeta…………..John Del Carlo

Диригент тогава е Андрю Дейвис – именно той ще дирижира и матинето на 17 януари 2015 г. Сър Андрю Дейвис има 104 спектакъла в Мет. Дебютът му е през 1981 г. със „Саломе“. През настоящия сезон той дирижира още едно заглавие в Мет – „Хензел и Гретел“ (Енгелберт Хумпердинк).

Постановката на „Веселата вдовица“ от 2000 г. има общо 26 представления, като две от тях са новогодишни – на 31.12.2000 г. и на 31.12.2003 г.

Ето няколко снимки от спектакъл през 2003-а със Susan Graham в главната роля. Тя ще пее в последните 4 спектакъла на „Веселата вдовица“ за този сезон – от 24 април до 7 май.

На 31.12.2014 г. бе премиерата на новата постановка с режисьор и хореограф Сюзън Строман, носителка на 5 награди „Тони“ за своята работа на Бродуей.

От популярните оперети най-дълга история на сцената в Мет има „Прилепът“ (Йохан Щраус-син). Тя се играе за първи път още на 16.02.1905 г. и досега има 223 представления.

Следващите нови продукции са представени през 1950, 1986, както и в новогодишната нощ на 31.12.2013 г.

„Прилепът“ вероятно е рекордьор в Мет по брой спектакли във вечерта на 31 декември. Оперетата е играна на тази дата през 1950, 1951, 1952, 1953, 1954, 1955 (6 поредни години!), 1958, 1962, 1963, 1966, 1986, 1987, 1994, 1995, 1998, 1999, 2002, 2005 и споменатата вече 2013-а, когато е премиерата на новата постановка.

Цигански барон“ (Йохан Щраус-син) има 18 представления. Едно през 1906 г. и 17 през сезона 1959/1960 г. Необичайно големият брой спектакли за един сезон се дължи на това, че Мет представя заглавието и в други градове – Бостън, Кливланд, Атланта, Далас, Минеаполис, Детройт и дори Торонто (Канада).

Веселата вдовица в Мет

 

Завършвам с една интересна снимка, направена от тенора Alek Shrader (Камий дьо Росийон). От надписите по кутията можете да разберете в кои други заглавия са били използвани неговите сценични обувки и от кого са били носени.

 

 

 

 

текст: Васил Богданов

 

Веселата вдовица

„Ню Йорк таймс“ за новата постановка на „Веселата вдовица“ в Мет

автор: Anthony Tommasini, The New York Times

превод: Васил Богданов за NaOpera.com

 

Да представиш новата постановка на „Веселата вдовица“ (Франц Лехар) в новогодишната нощ изглеждаше като добра идея. Това е лековата комедия с мелодична музика и много танци. Освен това историята се върти около атрактивна вдовица от Балканите, която живее в Париж с наследеното от съпруга си богатство. Всичко това докосва емоции, които са в синхрон с посрещането на новата година – криволичещите пътеки на любовта, отлитането на времето, изпуснатите възможности…

Мет хвърли всички сили за новата си продукция – звездното сопрано Рене Флеминг е в главната роля на Хана; елегантният баритон Nathan Gunn е волният ерген граф Данило – неин сънародник, който преди години е бил влюбен в нея; забележителната кралица на Бродуей Кели О‘Хара прави своя Мет дебют и играе Валансиен – кокетната съпруга на досадния посланик.

Режисьор и хореограф на постановката е Сюзън Строман (също Мет дебют), която има 5 награди Тони. Оживена от весели танци, тази колоритна постановка е преди всичко правдива по отношение стила на произведението. А от пламенното, изтънчено изпълнение, което диригентът сър Андрю Дейвис извлече от оркестъра на Мет, стана ясно, че той обича партитурата, написана през 1905 г.

Веселата вдовица в Мет

Кели О‘Хара и Рене Флеминг
снимка: Sara Krulwich/The New York Times

Въпреки всичко обаче продукцията е някак колеблива. Сюзън Строман сякаш не е успяла да намери баланса между респекта към оригиналната атмосфера на творбата и зареждането й със съвременна театралност. Въпреки добрата работа на солистите, в изпълненията им се чувства скованост и липса на вокална мощ. Не се получава истинско шоу (This show never really lifts off the stage).

Генералният директор на Мет, Peter Gelb, без да иска посочи проблема в разговор за друга статия в The New York Times. Тогава той коментира предишната новогодишна гала вечер в Мет, когато бе представена новата постановка на „Прилепът“ (Щраус) – претрупана с неубедително изречени диалози на английски. „Разбрах, че колкото по-малко диалог има, толкова по-добре“, сподели мистър Гелб. “Мет е построена за оперно пеене, не за диалози“.

Правилно. Със своите 3800 места залата на Мет е твърде голяма за жанрове, разчитащи на диалога. За да поставяш оперета тук, са нужни компромиси. Затова не е изненада, че резултатът е компромисен.

За „Веселата вдовица“ Мет отново се обърна към Jeremy Sams, който преведе на английски оригиналния немски текст. Новият диалог като цяло следва сюжета, без да се опитва да бъде съвременен или глуповато комичен. Певците са с микрофони, които се включват само по време на диалозите, но въпреки това репликите се чуват трудно (вероятно за зрителите в киносалоните по света това няма да е проблем – бел.прев.). Независимо, че мистър Гелб е осъзнал проблема, репликите в спектакъла са прекалено много.

Веселата вдовица в Мет

Всички мъже пеят “Who Can Tell What the Hell Women Are”
снимка: Sara Krulwich/The New York Times

Ревностните почитатели на Кели О‘Хара (поставете ме в първите редици на тази група) ще са възхитени от шанса да чуят пеенето й без усилвателите на Бродуей. Тя е учила оперно пеене и нежният й глас се носи приятно в залата, но все пак ми е много интересно как ли би звучало изпълнението й, както и цялата продукция, в театър, чийто размери са една трета от тези в Мет.

Хана е добра роля за Рене Флеминг в периода, когато тя се подготвя за оттеглянето си от операта. Желанието й е да напусне оперната сцена, докато е на върха. В новогодишната нощ тя изглеждаше и звучеше прекрасно (lovely).

Нейната героиня е от измислената държава Понтеведро (намек за Montenegro – Черна гора), която е пред банкрут. Посланикът на Понтеведро в Париж я убеждава да се омъжи за своя сънародник граф Данило, а не за французин, за да остане наследството й в родината.

Ролята на посланика барон Зета се изпълнява от 70-годишния ветеран Томас Алън. Въпреки годините баритонът се справя чудесно с комичната роля на дипломата, който не усеща, че младата му съпруга Валансиен флиртува с Камий дьо Росийон.

Прекрасните костюми на дизайнера William Ivey Long ни пренасят в парижката Бел епок, а танците на Сюзън Строман са страхотни – не само прочутият канкан в Maxim, но и фолклорният танц на партито, организирано от Хана.

Трябва да се отбележи, че диригентът Андрю Дейвис е композирал нова увертюра, сглобена от различни оркестрови творби на Лехар.

Веселата вдовица в Мет

Рене Флеминг (Хана) и Nathan Gunn (граф Данило)
снимка: Sara Krulwich/The New York Times

И все пак, Мет може би просто не е място за поставяне на оперета. В новогодишната нощ на 31.12.2010 г. театърът представи новата, модерна постановка на „Травиата“ (реж. Willy Decker). Вероятно това е по-добрият начин Мет да посрещне новата година: представяш нещо изпитано и приключваш достатъчно рано, за да може публиката да отиде на парти.

„Веселата вдовица“ ще се играе до 31 януари. На 24 април започват нова серия представления с други солисти.

Оригиналното заглавие на статията е: Talking (and Talking) About Love