Впечатления от „Веселата вдовица“

Веселите опер(ет)омани

текст Васил Богданов

На 17 януари имахме удоволствието да гледаме пряко от Мет новата постановка на „Веселата вдовица“ от Лехар (премиерата бе на 31.12.2014 г.). Залата в киното (с температура около 35 градуса) бе пълна до последното място и това вероятно е най-рано продаденият спектакъл за сезона. Аз си резервирах място още на 21 ноември и добре, че го направих, защото в началото на декември всичко бе разпродадено.

Спектакълът бе много забавен и емоционален. Като се започне от лъчезарния диригент Андрю Дейвис, който явно не се смущава от титлата сър и спокойно си плюнчи пръстите, за да разгръща партитурата (впрочем увертюрата е негова лична компилация от различни оркестрови творби на Лехар), та чак до поклоните накрая, при които имаше много закачки и артистизъм.

Наградата за най-добър комедиен актьор на вечерта отива при Carson Elrod в ролята на Нйегуш – момче за всичко в посолството на въображаемата държава Понтеведро. Всъщност той си е именно актьор, а не певец и това е негов дебют в Мет.

70-годишният баритон Томас Алън също впечатли с играта си като посланик барон Зета, но призът за цялостно представяне, така да се каже (финес, игра и пеене), отива при Кели О‘Хара в ролята на неговата съпруга Валансиен. Кели О‘Хара е учила оперно пеене, но животът й така се завърта, че тя прави успешна кариера на Бродуей и едва сега дебютира в Мет.

Прочутата сцена в Maxim е страхотна и тук най-силно се усеща, че режисьор и хореограф на постановката е човек от Бродуей – Сюзън Строман (също Мет дебют).

На фона на всички тези екстри Рене Флеминг (бях на неин концерт с пиано във Вашингтон през 1999 г. и взех автограф, но това е друга тема) някак си не можа да изпъкне. Тя е на гости в този жанр и като че ли й липсваше самочувствие. Тъжното е, че именно на нейна територия, в Мет, гостенките от Бродуей се чувстват по-комфортно. Все пак Рене Флеминг е примадоната на този театър (22 роли в общо 230 представления). Публиката аплодира появата й на сцената, а при поклоните накрая някой от оркестрината подаде огромен букет. Чест, която не сме виждали да се оказва на изпълнителките на главни роли в другите спектакли.

Завършвам с признанието за един мой кулинарен провал в съботната вечер. Имам предвид като концепция, не като изпълнение. Как можах да сготвя свинско с картофи, моркови и праз точно тази вечер!? След бляскавата „Веселата вдовица“ на световно ниво човек има нужда от нещо по-така. Хайде, то е ясно, че и шампанско нямахме вкъщи, но това се понася. Все пак 99% от българите пием шампанско само на Нова година. Но свинско с картофи…

Ще се постарая на 31 януари храната да е по-изискана. Все пак ще гледаме „Хофманови разкази“. Френска работа, която изисква гурме.

  • Рецензия в NYT за новата постановка на „Веселата вдовица
  • 5 линка към кратки откъси от генералната репетиция на 29.12.2014:

Кели О‘Хара и гризетките (да се гледа поне 5 пъти)

Финалът

Who Can Tell What the Hell Women Are

Рене Флеминг и Нейтън Гън

Рене Флеминг и Нейтън Гън (2)

Нов успех за Соня Йончева в Метрополитън

Овации за българското сопрано в „Травиата“

автор: Zachary Woolfe, The New York Times, 15.01.2015

превод: Васил Богданов за NaOpera.com

Във второ действие на „Травиата“ (Верди) на режисьора Willy Decker светлината на сцената постепенно избледнява. Както надеждите на Виолета потъмняват, така и цветовете на декора бавно се измиват до пепелявосиво.

Това е сценичен ефект, но в сряда вечер в Метрополитън опера имаше едно сопрано, което бе в синхрон с него. Докато Виолета се съгласяваше да остави своя любим Алфред, пеейки покъртителното “Dite alla giovine”, изгряващата звезда Соня Йончева остави гласа си да бъде превзет от меланхолията и да избледнее като цветовете на сцената.

Ефектът бе още по-трогателен заради това, че до този момент Йончева представи една много жизнена и чувствена Виолета. Докато нейната Мими в „Бохеми“ (Пучини) през ноември в Мет бе мека и деликатна, тук тя бе уверена и своеволна жена.

Във второ действие, когато Виолета казва на бащата на Алфред “Lui solo amar vogl’io” (Никога няма да обичам друг освен него), Йончева изпява „solo” от дълбочината на гърдите си, сякаш осъзнавайки гаснещата си властност. Дори в арията си от трето действие, “Addio del passato”, тя загатва чувството на горчивина, скрито под примирението.

Соня Йончева в Метрополитън опера

Соня Йончева като Виолета („Травиата“)
снимка: Ken Howard/Metropolitan Opera

Както и при Мими, Йончева изгражда образа на Виолета с много детайли. „Никой на този свят не ви обича“, казва й Алфред в първо действие, а нейният отговор “Nessun?” (Никой?) изразява не само остроумие, но и дълбока печал.

Докато Алфред пее във второ действие своята весела ария “De’ miei bollenti spiriti”, Соня Йончева се крие зад дивана, гледайки втренчено сякаш вижда призрак (дори на върха на щастието, тя предусеща своята участ). Това са само отделни моменти, но изпълнението на Соня Йончева бе впечатляващо през целия спектакъл. Нейният силен и леко опушен глас (strong and faintly smoky) се носеше на приливи и отливи през фразите, сцените и действията. Това бе една дълга и добре обмислена игра (She plays the long game).

Нейният Алфред, тенорът Francesco Demuro, пя здраво (sang with healthy tone) и с една особена сдържана пламенност. В ролята на бащата Жорж Жермон бе великолепният млад баритон (superb young baritone) Quinn Kelsey.

Цялото представление бе много вълнуващо, но все пак това бе вечерта на Виолета (this was Violetta’s show). Следващата роля на Соня Йончева в Мет е много голяма: през септември тя ще пее Дездемона („Отело“, Верди) при откриването на сезон 2015/2016. Ще се видим там!

До 24 януари Соня Йончева ще пее в още три спектакъла на „Травиата“.

Оригиналното заглавие на статията е: Irrepressible Passion, Laced With Sadness (Неудържима страст, преплетена с печал)