„Бохеми“ в историята на Мет

Любопитни факти за „Бохеми“

Тази вечер (24.01.2015) радио „Христо Ботев“ ще излъчи пряко от Ню Йорк спектакъла матине на Бохеми“ (Пучини) с участието на:

Mimì………………..Kristine Opolais

Rodolfo……………..Jean-François Borras

Musetta……………..Marina Rebeka

Marcello…………….Mariusz Kwiecien

Schaunard……………Alessio Arduini

Colline……………..David Soar

Benoit………………John Del Carlo

Alcindoro……………John Del Carlo

Parpignol……………Daniel Clark Smith

Sergeant…………….Jason Hendrix

Officer……………..Joseph Turi

Conductor……………Riccardo Frizza

Това е най-често изпълняваното заглавие в историята на Метрополитън – общо 1276 представления.

Първото е на 9.11.1900 г., само 4 години след световната премиера в Торино, и е по време на турне в Лос Анджелис, Калифорния. През този сезон „Бохеми“ има 15 спектакъла, 8 от които са изпълнени заедно със сцената на полудяването от „Лучия ди Ламермур“ на Доницети.

Тази първа постановка на „Бохеми“ се играе в Мет чак до 1952 г., като през 1948-а в нея са направени малки промени (терминът в архивите на Мет е „revised”).

Премиерата на новата продукция през 1952 г. е именно по време на съботно матине. Датата е 27.12.1952, а в главните роли са:

Mimì………………..Nadine Conner

Rodolfo……………..Richard Tucker

Следващата нова постановка е през 1977 г. Костюмите и декорите всъщност са взети назаем от Lyric Opera в Чикаго, за да се пестят средства. На 23.02.1977 г. на сцената в Ню Йорк е пълно със звезди:

Mimì………………..Renata Scotto

Rodolfo……………..Luciano Pavarotti

Musetta……………..Maralin Niska

Marcello…………….Ingvar Wixell

Schaunard……………Allan Monk

Colline……………..Paul Plishka

Диригент е Джеймс Ливайн.

Между другото, дебютът на Лучано Павароти в Мет е именно в тази опера на Пучини, на 23.11.1968 г.

„Бохеми“ е и първата опера, излъчена пряко от Мет по телевизията. Това се случва на 15.03.1977 г., като на сцената отново е Лучано Павароти.

Постановката на „Бохеми“, която се играе и до днес в Мет, е на Франко Дзефирели. Премиерата е на 14.12.1981 г. с участието на много звезди:

Mimì………………..Teresa Stratas

Rodolfo……………..José Carreras

Musetta……………..Renata Scotto

Marcello…………….Richard Stilwell

Schaunard……………Allan Monk

Colline……………..James Morris

Диригент отново е Джеймс Ливайн.

Ето какво пише пресата за тази паметна вечер:

„When the curtain rose on the second act of Franco Zeffirelli’s new production of „La Bohème“ at the Metropolitan Opera, the audience erupted in a roar of acclaim, amazement, and even disbelief – a roar that went on for nearly a minute.“

Бохеми в Метрополитън опера

Второ действие на „Бохеми“

„Бохеми“ е заглавието, в което прави своя Мет дебют и българският бас Антон Дяков (Колин). Това става през 1963 г., като на сцената същата вечер е и Райна Кабаиванска (Мими). Тя има общо 78 изяви на сцената в този театър, които са в периода 1962 – 1979 г. Последното й участие е в ролята на Татяна („Евгений Онегин“) под диригентството на Емил Чакъров.

Завършвам с две представления на „Бохеми“, които се открояват в богатата история на Мет заради по-особени обстоятелства.

На 24 декември 1993 г. мъж от публиката се качва на авансцената веднага след изгасването на светлините и предлага брак на приятелката си. Тя приема, а той радостно пожелава на цялата зала весела Коледа.

Другият запомнящ се миг е на 27 април 1996 г. (съботно матине). Преди началото на спектакъла генералният мениджър Joseph Volpe обявява от сцената, че предната нощ Мими и Рудолф, т.е. Анджела Георгиу и Роберто Аланя, са се венчали.

Приятно слушане на „Бохеми“ директно от Мет!

 

текст: Васил Богданов

(малко лирично отклонение на автора: Когато беше малък, брат ми играеше в Старозагорска опера едно от гаврошчетата във второ действие, които продават вестници. Сега е челист в Софийска филхармония)

Бохеми в Метрополитън опера

сезон 2014/2015
David Bizic as Marcello, Michael Fabiano as Rodolfo, Angela Gheorghiu as Mimì, Alessio Arduini as Schaunard
and Matthew Rose as Colline
снимка: Ken Howard/Metropolitan Opera

 

 

Соня Йончева е сред най-добрите изпълнителки на Виолета

New York Observer не пести суперлативите за българското сопрано

James Jorden, New York Observer, 21.01.2015

превод: Васил Богданов за NaOpera.com

Изненадите, или по-точно приятните изненади, са сред най-големите радости на опероманите. Точно такъв е случаят със Соня Йончева, която миналата сряда изпя своята първа „Травиата“ в Мет. Очаквах нещо прекрасно (lovely), но това, което видях, бе направо великолепно (magnificent).

Моят списък с идеалните (dream) Виолети досега се състоеше само от две имена: Angela Gheorghiu (в Мет през 2006 г.) и Diana Soviero (преди три десетилетия в Ню Орлиънс). От една седмица обаче Йончева разшири тази група до триумвират.

Соня Йончева в Мет

Соня Йончева в „Травиата“
снимка: Ken Howard/ Metropolitan Opera

Възрастен опероман – говоря за човек, чакал на опашка с часове през зимата, за да слуша Зинка Миланов – ми сподели преди време, че може да прецени една Виолета още по първата й фраза: “Flora, amici, la notte che resta“.

Йончева се доказа още с първите тактове. Само за няколко секунди тя представи есенцията от образа на обречената куртизанка: буйна, страстна и решена да вземе всичко от живота.

Обаятелният лиричен глас на Йончева се лееше щедро, но никога самоцелно. Тъжната и мечтателна ария “Ah fors’e lui” и особено кабалетата “Sempre libera“ бяха изпълнени сякаш без паузи за дишане.

Въпреки че тя направи по нещо запомнящо се на всяка страница от партитурата, два момента се откроиха особено много. Във второ действие, когато тя споделя, че раздялата с любимия Алфред би я убила, нейното “Non sapete quale affetto” прозвуча така отчаяно, че публиката избухна в аплодисменти по средата на сцената. По-късно, в примиреното “Addio, del passato”, тя рафинира гласа си до тънка нишка чисто сребро, подготвяйки се за смъртта.

Потапяйки се напълно в тайнствения свят на режисьора Willy Decker, Йончева очевидно е схванала нещата, които са се изплъзвали на артистите, играли в постановката от премиерата й през 2010 г. досега. В концепцията на Decker Виолета е безвъзвратно обречена още от първите тактове на творбата и нейната победа е в пламенния отказ да приеме неизбежното. Независимо дали се движи по сцената или е в покой, Йончева не спира да се бори със своята участ. Тя е герой, никога жертва.

Тази певица е толкова млада, а толкова перфектна, че дори е малко несправедливо. Даже червената рокля й помагаше – падащите презрамки разголваха съблазнително раменете й.

Тенорът Francesco Demuro в ролята на Алфред Жермон звучеше по-стабилно отколкото в началото на сезона, с един особен блясък във височините. Той бе възхитително интуитивен партньор на Йончева, следвайки нейните трескави темпа със самопожертвователна прецизност.

Оригиналното заглавие и подзаглавие на статията са:

Sonya Yoncheva Joins the Short List of Great Violettas at the Met

La Traviata is interrupted, mid-scene, by applause

Подобни публикации:

Соня Йончева в Травиата, Мет

снимка: Ken Howard/ Metropolitan Opera