Нюрнбергските майстори певци

Впечатления от прякото излъчване от Мет

текст Васил Богданов

 

Шест часа Вагнер са си шест часа Вагнер. За първи път от началото на сезона Met Live in HD зала 7 в Cinema City не се напълни. Половината места останаха празни, като малък принос за това вероятно има и обстоятелството, че съботният 13 декември се случи работен (отработване на 31.12). Другата половина от залата бе заета от нас, софийските майстори (или чираци?) оперомани, дошли да видят една хубава, но сложна за поставяне опера, която никога не е играна в България.

С два антракта по около 40 минути представлението продължи точно 6 часа, но мисля, че точно това е начинът да се изгледа – в зала. Вагнер изисква съсредоточаване и четене на субтитрите. Това не е Росини, който можеш да си пуснеш вкъщи, докато приготвяш вечерята и циркулираш между хола и кухнята.

Представлението бе много хубаво, а фактът, че постановката от 1993 г. се играе за последен сезон в Мет, придаваше допълнително вълнение на потапянето ни в Нюрнберг през XVI век.

В ролята на младия рицар Валтер фон Щолцинг, влюбен в Ева, видяхме Йохан Бота.

Нюрнбергските майстори певци в Мет

Йохан Бота като рицаря Валтер фон Щолцинг

49-годишният тенор, роден в Южна Африка, наистина има мощен глас, а височините му са кристалночисти като алпийско езеро. С това телосложение обаче всяко придвижване по сцената представлява трудност за него, а качването/слизането по стъпала е направо изпитание и в тези моменти режисьорът на предаването деликатно превключваше на друга камера. Изненадан съм колко често Йохан Бота поглеждаше към диригента, особено в първо действие. За първи път в Мет виждам подобна неувереност, дължаща се вероятно на притеснение, което след това почти изчезна.

 

Нюрнбергските майстори певци в Мет

Йоханес Мартин Кренцле в ролята на Бекмесер

Наградата за най-добър актьор на вечерта отива при немския баритон Johannes Martin Kränzle, който за съжаление на всички нас направи своя Мет дебют чак сега, на 52 години. Неговото изпълнение на възрастния глуповат писар Бекмесер, жадуващ брак с Ева и вечно будещ присмех у околните, бе толкова добро, че се питаш – това дали не е професионален актьор, който впоследствие се е научил да пее. Справка в неговия сайт показва, че преди да се захване с пеене Йоханес Мартин Кренцле е свирил на цигулка, учил е композиране и оперна режисура! А през 2011 г. списание OPERNWELT го обявява за Певец на годината!

 

 

Иначе големият герой на спектакъла бе немският баритон Michael Volle (54) в ролята на уважавания от всички обущар Ханс Закс. Неговата натоварена програма му позволи да пътува до Ню Йорк само за два от спектаклите (общо 7), за да замести отказалия се от ролята през септември бас-баритон Йохан Ройтер.

Нюрнбергските майстори певци в Мет

Michael Volle като обущаря Ханс Закс

Драматургичната и музикална кулминация на операта е в последното действие. Масовата сцена с 149-членния хор спира дъха и я препоръчвам на всеки, който смята, че Вагнер е скучен. Все пак това е единствената комична опера на композитора, освен това сюжетът не е отнесено митологичен, а взет от реалния живот, така че трето действие на Die Meistersinger вероятно е най-подходящото за първа среща с Вагнер.

Водещ на прякото излъчване от Мет бе Рене Флеминг, която вметна, че това е най-дългата опера, в която е пяла някога. Пред нея Йохан Бота сподели: „Джеймс Ливайн е не само добър познавач на Вагнер, но и един от малкото диригенти в света, които могат да удържат оркестъра в пианисимо, за да се чуваме ние, солистите.“

Накрая, точно в 1 след полунощ, групата заклети оперомани излязохме от залата и минахме като призраци през притихналия мол, в който дори ескалаторите вече бяха заспали.

Следващият спектакъл в програмата на Met Live in HD е на 17 януари 2015 – „Веселата вдовица“ с Рене Флеминг. Нова постановка в Мет, по която работи цяла армия от обсипани с награди професионалисти от Бродуей.

 

Любопитни факти за Die Meistersinger в Мет

Нюрнбергските майстори певци

Оперите на Вагнер са доста дълги и „Нюрнбергските майстори певци“ не прави изключение. Шест часа представление си е колкото две опери и това може да откаже мнозина. Поради тази причина написах няколко опорни точки на тема „Защо представлението в събота (13.12.2014 г.) не е за изпускане“.

Това заглавие не е играно в Мет от 2007 г. Постановката на Отто Шенк е от 1993 г. и от тогава до днес е играна… само 33 пъти! Между другото, всички те са дирижирани от Джеймс Ливайн.

Тази постановка на Die Meistersinger се играе за последен сезон в Мет. Следващия път, а това ще бъде чак през сезон 2019/2020, ще се играе продукцията на Stefan Herheim, представена на фестивала в Залцбург през 2013 г. „Ню Йорк таймс“ я определи като „fanciful“ – тази дума има много значения, доста различни по смисъл, така че не се наемам да гадая какво е имал предвид критикът Антъни Томазини.

Постановките на Die Meistersinger в Мет се сменят рядко. Понякога през 30 и дори 39 години! Първата е през 1886 г. и е премиерна за САЩ. Следващите нови постановки са през 1894, 1904, 1910, 1923, 1962 и 1993 г.

Нюрнбергските майстори певци в Мет

снимка: Beatriz Schiller/Metropolitan Opera

В събота тази опера ще се играе за 413-и път в историята на Мет.

По план ролята на обущаря Hans Sachs трябваше да се изпълни от бас-баритона Йохан Ройтер. През септември той се отказа и затова в 5 от спектаклите го замества ветеранът Джеймс Морис, който следващия месец навършва 68 години. В другите два (включително съботното матине) ще пее баритонът Michael Volle, когото NYT нарече великолепен (superb).

Няколко думи за Джеймс Морис, който има 950 спектакъла в Мет! Дебютът му е в „Аида“ на 7 януари 1971 г., а първата му роля в Die Meistersinger е на 27 декемември 1971 г.

Любопитна подробност за премиерата на постановката през 1993 г. Представлението на 14 януари 1993 г. е дебют за John Del Carlo – един от най-добрите „комедийни актьори“ на оперната сцена в последно време. Неговата игра като доктор Бартоло и Дон Паскуале е направо за Оскар. А ето и пълния списък на артистите, пяли на 14 януари 1993 г. Обърнете внимание, че ветеранът Charles Anthony отново се появява (писах за него в този пост).

Hans Sachs…………..Donald McIntyre

Eva…………………Karita Mattila

Walther von Stolzing….Francisco Araiza

Magdalene……………Wendy White

David……………….Lars Magnusson

Beckmesser…………..Hermann Prey

Pogner………………Jan-Hendrik Rootering

Kothner……………..John Del Carlo [Debut]

Vogelgesang………….Paul Groves

Nachtigall…………..Kim Josephson

Ortel……………….Philip Cokorinos

Zorn………………..Robert Brubaker [Debut]

Moser……………….John Horton Murray

Eisslinger…………..Charles Anthony

Foltz……………….Richard Vernon

Schwarz……………..LeRoy Lehr [Debut]

Night Watchman……….Julien Robbins

Conductor……………James Levine

Production…………..Otto Schenk

Завършвам с тенора Йохан Бота, който в събота ще бъде в ролята на Walther von Stolzing. Според NYT той е powerful и е надминал очакванията за тази трудна партия. „Със своята здрава физика Бота едва ли съвпада с представата на Вагнер за елегантен млад рицар. Но той пее с толкова романтичен чар и свежест, че успешно изгражда образа на влюбен млад мъж“ – пише Антъни Томазини в NYT.

текст Васил Богданов

Тук можете да видите съставите при радио излъчванията през 1972, 1976, 1993, 1995 и 2001 г. През 2001 г. спектакълът е предаван и по телевизията.