Архивите на Мет разказват

На 31 януари 2015 г. ще гледаме пряко от Метрополитън опера „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах. По този повод извадих от архива на Мет малко информация за всички постановки на тази опера през годините.

Първото изпълнение на „Хофманови разкази“ в Мет е на 11.01.1913 г. (спектакъл матине). Ето как започва рецензията на следващия ден в пресата:

„The laudable attempt of the management of the Metropolitan Opera House to vary and enlarge its repertory with operas that may be hoped to take a more or less lasting hold upon the public’s approval resulted in the production there yesterday afternoon of Jacques Offenbach’s fantastic opera, „Les Contes d’Hoffmann.“

В богатия архив на Мет има запазени снимки от 1913 г. Някои са с откъснати краища, но това им придава още повече чар.

Следващите нови постановки на това заглавие са през 1924, 1955, 1973, 1982 и 2009 г. Общо 260 представления.

Премиерата на 14.11.1955 г. е и откриване на сезона. Генерален мениджър на театъра по това време е Рудолф Бинг, а на сцената са:

Hoffmann…………….Richard Tucker

Olympia……………..Roberta Peters

Giulietta……………Risë Stevens

Antonia……………..Lucine Amara

Stella………………Natalie Kelepovska

Lindorf……………..Martial Singher

Пресата е впечатлена от избора на заглавие за начало на сезона и отбелязва:

„To begin an opera season with Offenbach, as Rudolf Bing did his sixth at the Metropolitan, bespeaks a certain civilized attitude toward the art and the occasion. For one thing, „Tales of Hoffmann“ – which starts and ends in a wine cellar, with various thirst-quenching detours en route – is possibly the only opera in which the principal characters do more drinking than some members of the festive gathering.“

Следващата постановка е представена на 29.11.1973 г. Диригент е Ричард Бониндж, в ролята на Хофман е Пласидо Доминго, а Джоан Съдърланд играе четири роли:

Hoffmann…………….Plácido Domingo

Olympia……………..Joan Sutherland

Giulietta……………Joan Sutherland

Antonia……………..Joan Sutherland

Stella………………Joan Sutherland

Lindorf……………..Thomas Stewart

Coppélius……………Thomas Stewart

Dappertutto………….Thomas Stewart

Dr. Miracle………….Thomas Stewart

Nicklausse…………..Huguette Tourangeau

Muse………………..Huguette Tourangeau

Andrès………………Andrea Velis

Cochenille…………..Andrea Velis

Pitichinaccio………..Andrea Velis

Frantz………………Andrea Velis

Luther………………Edmond Karlsrud

Nathanael……………Charles Anthony

Hermann……………..Russell Christopher

Spalanzani…………..Nico Castel

Schlemil…………….Clifford Harvuot

Crespel……………..James Morris

Mother’s Voice……….Cynthia Munzer

Постановката не е оригинална продукция, а е купена от операта в Сиатъл („This production was purchased from the Seattle Opera“). Играе се само през сезон 1973/1974, след което идва ред на следващата постановка, този път оригинална, на Ото Шенк (гледахме по-рано през сезона неговата „Нюрнбергските майстори певци“).

На 8.03.1982 г. на сцената са:

Hoffmann…………….Plácido Domingo

Olympia……………..Ruth Welting

Giulietta……………Tatiana Troyanos

Antonia……………..Christiane Eda-Pierre

Stella………………Pauline Andrey

Lindorf……………..Michael Devlin

Coppélius……………Michael Devlin

Dappertutto………….Michael Devlin

Dr. Miracle………….Michael Devlin

Nicklausse…………..Anne Howells

Muse………………..Anne Howells

Andrès………………Michel Sénéchal [Debut]

Cochenille…………..Michel Sénéchal

Pitichinaccio………..Michel Sénéchal

Frantz………………Michel Sénéchal

Luther………………William Fleck

Nathanael……………Michael Best

Hermann……………..John Darrenkamp

Spalanzani…………..Andrea Velis

Schlemil…………….Morley Meredith

Crespel……………..John Macurdy

Mother’s Voice……….Jean Kraft

Любопитен е фактът, че това представление е Мет дебют за диригента Рикардо Шайи.

Ето какво пише пресата за тази запомняща се вечер:

„The evening flashed with brilliance like a gently swaying chandelier, but Domingo’s superb performance was the major source of light… Riccardo Chailly, making his debut in the pit, had the orchestra on top of its form. His tempos seemed perfect; the singers were breathing the music along with him.“

Десет години по-късно (21.09.1992 г.) сезонът в Мет е открит именно с тази продукция, като Пласидо Доминго отново е на сцената. Диригент е Джеймс Ливайн.

Ето, че стигнахме и до настоящата постановка. Неин режисьор е Бартлет Шер („Севилският бръснар“). Премиерата е на 3.12.2009 г. под ръководството на Джеймс Ливайн, а на сцената се изявяват:

Hoffmann…………….Joseph Calleja

Olympia……………..Kathleen Kim

Antonia……………..Anna Netrebko

Giulietta……………Ekaterina Gubanova

Stella………………Anna Netrebko

Lindorf……………..Alan Held

Coppélius……………Alan Held

Dappertutto………….Alan Held

Dr. Miracle………….Alan Held

Nicklausse…………..Kate Lindsey

Muse………………..Kate Lindsey

Andrès………………Alan Oke

Cochenille…………..Alan Oke

Pitichinaccio………..Alan Oke

Frantz………………Alan Oke

Luther………………Dean Peterson

Nathanael……………Rodell Rosel

Hermann……………..Michael Todd Simpson [Debut]

Spalanzani…………..Mark Schowalter

Schlemil…………….Michael Todd Simpson

Crespel……………..Dean Peterson

Mother’s Voice……….Wendy White

„Хофманови разкази“ вече е излъчвана веднъж в програмата Met Live in HD – на 19.12.2009 г.

В събота, 31.01.2015 г., ще гледаме на живо:

Hoffmann…………….Vittorio Grigolo

Olympia……………..Erin Morley

Giulietta……………Christine Rice

Antonia……………..Hibla Gerzmava

Stella………………Hibla Gerzmava

Lindorf……………..Thomas Hampson

Coppélius……………Thomas Hampson

Dappertutto………….Thomas Hampson

Dr. Miracle………….Thomas Hampson

Nicklausse…………..Kate Lindsey

Muse………………..Kate Lindsey

Andrès………………Tony Stevenson

Cochenille…………..Tony Stevenson

Pitichinaccio………..Tony Stevenson

Frantz………………Tony Stevenson

Luther………………David Pittsinger

Nathanael……………Dennis Petersen

Hermann……………..David Crawford

Spalanzani…………..Dennis Petersen

Schlemil…………….David Crawford

Crespel……………..David Pittsinger

Mother’s Voice……….Olesya Petrova

Conductor……………Yves Abel

Интересно е да се отбележи и какво написа Zachary Woolfe в „Ню Йорк таймс“ за тенора Виторио Григоло. В статията от 14 януари “Tempering His Strut, a Peacock Soars Without Overpowering” се казва:

„Тенорите като цяло са известни със склонността си към музикално калпазанство (musical bad behavior). Добавят височини на някои места, а на съществуващите се застояват с часове. Игнорират колегите си и искат цялото внимание на публиката за себе си.

В своите първи изяви в Мет Виторио Григоло се провини по всички точки на теноровите грехове (Рудолф в „Бохеми“ през 2010 г. и Херцога в „Риголето“ през 2013 г.).

Но подобно на престъпниците, които са в изпитателен срок, Григоло пристигна за „Хофманови разкази“ видимо променен и пя (относително) сдържано. Докато в „Бохеми“ и „Риголето“ той бе хиперактивен, сега бе много по-спокоен и концентриран. Докато пееше заедно с някой друг, през повечето време отчиташе неговото присъствие.

Все пак Григоло си остава артист от типа „макар и да“ (even if). Височините му са силни и чисти, макар и да звучат мускулно, а не свободно. Гласът му е приятен и слънчев, макар и да не се носи с идеална флуидност (move with ideal fluidity). Има завладяващо присъствие, макар и да не играе с нужната детайлност.“

Приятни мигове с „Хофманови разкази“!

Васил Богданов