Не можах да гледам директното излъчване на „Травиата” от Метрополитън опера на 11 март. В съботната вечер успях само да чуя последното действие по радиото („Христо Ботев” предаваше на живо).

За щастие, спектакълът има две повторения в София (за първи път от началото на Met Live in HD в България през октомври 2014 г. някое представление има две повторения) и успях да го гледам на 15-ти, сряда. Чудесен спектакъл с ярко присъствие на сопраното Соня Йончева!

Интересната постановка на немския режисьор Willy Decker е от 2005 г. и е добре позната от излъчванията й по музикалните телевизии. Сред меломаните у нас тя е известна като постановката „с часовника” или „с червения диван”, а аз бих добавил и „постановката с доктор Гренвил”, защото една от многото добри идеи на режисьора е този персонаж да присъства във всички действия и дори в мизансцена по време на увертюрата.

Соня Йончева пя и игра чудесно! Единствено в първо действие напрежението не й позволи да се отпусне напълно и да видим една фриволна и безгрижна Виолета, която лее шампанско и се забавлява. След това в драматичната част играта й бе перфектна.

Тенорът Майкъл Фабиано пя прилично, но е още млад (32 г.) и с доста вдървено поведение за този голям театър. Рядкост е да видиш на сцената на Мет певец с толкова малък сценичен опит.

Ветеранът Томас Хемпсън не бе в най-добрата си форма. Баритонът, участвал в премиерата на поставновката в Залцбург през 2005-а, на моменти пееше с голямо усилие. Липсваше кадифето и спокойствието в гласа му.

снимка: Ken Howard

Залата в киното в София бе пълна, като местата за 22 март също са разпродадени. Предстоят прожекции на 18 март в Русе, на 18 май в Пловдив и на 12 юни във Варна. Това е много хубаво, но потвърждава и една горчива истина. Публиката иска да гледа най-вече популярни опери. Ама от най-популярните, т.нар. core репертоар. Не знам дали за това трябва да виним само еднообразния афиш по времето на соца, възпитал поколения оперомани с оперна диета от най-много 15-20 заглавия. Или просто хората винаги ще предпочитат лесносмилаемото и познатото.

Казвам всичко това, защото „Отело” от Мет със Соня Йончева изобщо не се радваше на толкова голям интерес, а беше много по-престижен и „по-важен” спектакъл от „Травиата”. Първо, постановката на „Отело” бе съвсем нова и не беше въртяна по телевизиите и интернет. Второ, с нея се откри сезонът 2015/2016 в Мет, което бе огромна чест и признание за Соня Йончева. И трето, при нови постановки певците в главните роли винаги са на световно ниво (Желко Лучич – Яго, Александър Антоненко – Отело) и няма компромиси от типа „този пее, но няма сценично поведение”, а този „играе чудесно, но от няколко години гласът му не е във форма”.

Завършвам оптимистично с малко статистика. Соня Йончева има вече зад гърба си 29 представления в Мет (дебют с „Риголето” на 21.11.2013 г.). Първата й „Травиата” там бе на 14.01.2015 г., а живото излъчване на 11 март бе 1001-ият спектакъл на популярната опера в историята на Мет. А най-хубавото е, че фантастичното сопрано вече е не само част от статистиката, а и част от сърцата на хиляди оперомани по света.