Почина Питър Алън – радио гласът на Мет в продължение на 29 сезона

На 96-годишна възраст в дома си, в Манхатън, почина Питър Алън. Човекът, който водеше по радиото съботните матинета на Метрополитън в продължение на 29 години. В България сме чували гласа му, когато „Христо Ботев“ предава пряко от Мет. Той бе водещ и на онова историческо, първо предаване от Мет в България на 29 февруари 1992 г., когато със спектакъл на „Севилският бръснар“ бяха отбелязани 200 години от рождението на Росини.

С плътния си тембър Питър Алън е анонсирал над 500 представления, пише The New York Times.

Nancy Siesel/The New York Times

Nancy Siesel/The New York Times

От 1975-а до 24 април 2004 г. (последното му предаване е за Götterdämmerung на Вагнер) Питър Алън разяснява на аудиторията по целия свят заплетеното съдържание на десетки оперни заглавия. Благодарение на него милиони слушатели узнаваха какво се случва по време на овациите и поклоните в края на спектаклите.

В тясната радио кабина до него почти винаги е била съпругата му Силвия. Двамата са гледали с бинокли действието на сцената и са слушали музиката през слушалките.

Питър Алън е роден през 1920 г. в Торонто, но детството му минава в Кливланд. Свири на виола в университетския оркестър на Охайо, но винаги е правил по-голямо впечатление с гласа си, отколкото със свиренето си.

През сезон 1973/1974 е назначен за заместник на Милтън Крос – водещ на Мет предаванията още от 1930-те години. В продължение на 25 съботи Питър ходи в Мет и чака да настъпи неговият час. Е, на 3 януари 1975 Милтън Крос умира и на следващия ден, събота, Алън води предаването с „Италианката в Алжир“ на Росини.

„Знаех, че Милтън Крос е обичан от всички. Милиони американци свързваха гласа му с операта. Който и да бе седнал на неговото място, нямаше как да не се притеснява и да бъде перфектен“ – спомня си Питър Алън.

През 2004 г. той бе наследен от Маргарет Джънтуайт, която миналата година почина след като загуби неравната битка с рака.

През 2000 г. Питър призна кои са трите му най-любими опери – „Отело“ (Верди), „Тристан и Изолда“ (Вагнер) и „Борис Годунов“ (Мусоргски). Той не е уточнявал кои са му най-малко на сърце, но за един композитор определено не се е изказвал ласкаво.

„Може да се говори много за почти всяка опера и всеки композитор. С изключение може би на един – Чилеа“ – припомня ни неговите думи The New York Times.

 


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.