Невероятни овации за лекуващия се Хворостовски!
Ето че дочакахме и втория сезон на Met Live in HD. След десетте прекрасни вечери през миналия сезон (щастлив съм, че гледах всичко) новата серия преки предавания от Ню Йорк започна на 3 октомври с „Трубадур“. Чудесна опера, която всеки меломан знае почти наизуст от първата до последната нота. При това с участието на световни имена. Появата на Нетребко на сцената бе посрещната с аплодисменти – доказателство, че тя наистина е голяма звезда. Няколко минути по-късно обаче на сцената излезе Дмитрий Хворостовски и се случи нещо много впечатляващо – публиката избухна в такива овации, че се наложи оркестърът да спре за десетина секунди.
През лятото баритонът обяви, че започва терапия на открития му мозъчен тумор и преустановява всички свои ангажименти. В началото на септември обаче дойде успокояващата новина, че лечението върви добре и той ще участва в първите три спектакъла на „Трубадур“ в Мет, след което ще се върне в Лондон (където живее), за да продължи терапията.
В спектакъла участва и Долора Заджик, чийто Мет дебют на 8.10.1988 г. е именно в ролята на Азучена. Оттогава до днес тя е играла в почти половината от всички 130 спектакъла на „Трубадур“ в Мет за този период. По време на интервютата в антракта се видя, че Долора Заджик, която винаги играе мрачни роли като Улрика („Бал с маски“) и Азучена, е много забавна, дори по-точната дума е майтапчийка. Ето част от диалога с водещата Сюзан Греъм:
– Твоят Мет дебют е именно с Азучена. Какво помниш от този спектакъл?
– Беше страховита вечер (scary night)! Пях с Павароти.
– И как беше?
– Ами оцелях (смее се).
Ако трябва да обобщя, от всички най-добре пя Анна Нетребко. Страхотно пеене и пламенна игра! Когато накрая се покатери (доста високо впрочем) по металната ограда, за да влезе в затвора при Манрико, направо се притесних да не падне.
Тъй като този сезон е 10-и за програмата HD Live, в антракта видяхме много интересен микс от всички роли на Нетребко, излъчени по света в преките предавания. Клипът вече е качен в интернет:
Дмитрий Хворостовски също пя отлично, но не е в най-върховната си форма. Липсва онази кадифена бленда и мекота, каквато има в този запис от 2011 г.
Накрая, при финалните аплаузи, станахме свидетели на още един много емоционален момент. Част от солистите избутаха Хворостовски напред и в този момент всички оркестранти хвърлиха по една бяла роза. От тази снимка, макар и размазана, можете да добиете представа
Южнокорейският тенор Йонгхун Лий (Манрико) определено има глас, но пее твърде силово, няма ги нюансите. Не знам дали тази постановка на гласа се дължи на произхода му, но прекаленото гримасничене (или поне така изглежда заради дръпнатите му очи) със сигурност се корени в особеностите на азиатската култура.
За щастие, всичко останало в спектакъла беше много въздействащо. Темпата на диригента Марко Армилиато са много бързи, направо трескави и оставаш без дъх. Постановката на сър Дейвид МакВикар премества действието от XV век в началото на XIX. Особено впечатляващ е Хорът на циганите – истински културен шок за опероманите, които са израснали със статичните, вяли постановки по време на социализма. Когато на най-едрия хорист даваха един бутафорен чук, качваха го някъде нависоко и той отегчено имитираше коване на желязо.
Много приятна изненада за нас, българите, бе краткото интервю в антракта със Соня Йончева. „Отело“ с нейно участие е следващият спектакъл в програмата HD Live – на 17 октомври.
Допълнение: На 6 октомври в. „Ню Йорк таймс“ качи в сайта си интервюто с Хворостовски