Овации за българското сопрано в „Травиата“
автор: Zachary Woolfe, The New York Times, 15.01.2015
превод: Васил Богданов за NaOpera.com
Във второ действие на „Травиата“ (Верди) на режисьора Willy Decker светлината на сцената постепенно избледнява. Както надеждите на Виолета потъмняват, така и цветовете на декора бавно се измиват до пепелявосиво.
Това е сценичен ефект, но в сряда вечер в Метрополитън опера имаше едно сопрано, което бе в синхрон с него. Докато Виолета се съгласяваше да остави своя любим Алфред, пеейки покъртителното “Dite alla giovine”, изгряващата звезда Соня Йончева остави гласа си да бъде превзет от меланхолията и да избледнее като цветовете на сцената.
Ефектът бе още по-трогателен заради това, че до този момент Йончева представи една много жизнена и чувствена Виолета. Докато нейната Мими в „Бохеми“ (Пучини) през ноември в Мет бе мека и деликатна, тук тя бе уверена и своеволна жена.
Във второ действие, когато Виолета казва на бащата на Алфред “Lui solo amar vogl’io” (Никога няма да обичам друг освен него), Йончева изпява „solo” от дълбочината на гърдите си, сякаш осъзнавайки гаснещата си властност. Дори в арията си от трето действие, “Addio del passato”, тя загатва чувството на горчивина, скрито под примирението.
Соня Йончева като Виолета („Травиата“)
снимка: Ken Howard/Metropolitan Opera
Както и при Мими, Йончева изгражда образа на Виолета с много детайли. „Никой на този свят не ви обича“, казва й Алфред в първо действие, а нейният отговор “Nessun?” (Никой?) изразява не само остроумие, но и дълбока печал.
Докато Алфред пее във второ действие своята весела ария “De’ miei bollenti spiriti”, Соня Йончева се крие зад дивана, гледайки втренчено сякаш вижда призрак (дори на върха на щастието, тя предусеща своята участ). Това са само отделни моменти, но изпълнението на Соня Йончева бе впечатляващо през целия спектакъл. Нейният силен и леко опушен глас (strong and faintly smoky) се носеше на приливи и отливи през фразите, сцените и действията. Това бе една дълга и добре обмислена игра (She plays the long game).
Нейният Алфред, тенорът Francesco Demuro, пя здраво (sang with healthy tone) и с една особена сдържана пламенност. В ролята на бащата Жорж Жермон бе великолепният млад баритон (superb young baritone) Quinn Kelsey.
Цялото представление бе много вълнуващо, но все пак това бе вечерта на Виолета (this was Violetta’s show). Следващата роля на Соня Йончева в Мет е много голяма: през септември тя ще пее Дездемона („Отело“, Верди) при откриването на сезон 2015/2016. Ще се видим там!
До 24 януари Соня Йончева ще пее в още три спектакъла на „Травиата“.
Оригиналното заглавие на статията е: Irrepressible Passion, Laced With Sadness (Неудържима страст, преплетена с печал)
- Превод на рецензията в NYT за представянето на Соня Йончева в „Бохеми“
- Портрет на Соня Йончева в NYT