Веселите опер(ет)омани
текст Васил Богданов
На 17 януари имахме удоволствието да гледаме пряко от Мет новата постановка на „Веселата вдовица“ от Лехар (премиерата бе на 31.12.2014 г.). Залата в киното (с температура около 35 градуса) бе пълна до последното място и това вероятно е най-рано продаденият спектакъл за сезона. Аз си резервирах място още на 21 ноември и добре, че го направих, защото в началото на декември всичко бе разпродадено.
Спектакълът бе много забавен и емоционален. Като се започне от лъчезарния диригент Андрю Дейвис, който явно не се смущава от титлата сър и спокойно си плюнчи пръстите, за да разгръща партитурата (впрочем увертюрата е негова лична компилация от различни оркестрови творби на Лехар), та чак до поклоните накрая, при които имаше много закачки и артистизъм.
Наградата за най-добър комедиен актьор на вечерта отива при Carson Elrod в ролята на Нйегуш – момче за всичко в посолството на въображаемата държава Понтеведро. Всъщност той си е именно актьор, а не певец и това е негов дебют в Мет.
70-годишният баритон Томас Алън също впечатли с играта си като посланик барон Зета, но призът за цялостно представяне, така да се каже (финес, игра и пеене), отива при Кели О‘Хара в ролята на неговата съпруга Валансиен. Кели О‘Хара е учила оперно пеене, но животът й така се завърта, че тя прави успешна кариера на Бродуей и едва сега дебютира в Мет.
Прочутата сцена в Maxim е страхотна и тук най-силно се усеща, че режисьор и хореограф на постановката е човек от Бродуей – Сюзън Строман (също Мет дебют).
На фона на всички тези екстри Рене Флеминг (бях на неин концерт с пиано във Вашингтон през 1999 г. и взех автограф, но това е друга тема) някак си не можа да изпъкне. Тя е на гости в този жанр и като че ли й липсваше самочувствие. Тъжното е, че именно на нейна територия, в Мет, гостенките от Бродуей се чувстват по-комфортно. Все пак Рене Флеминг е примадоната на този театър (22 роли в общо 230 представления). Публиката аплодира появата й на сцената, а при поклоните накрая някой от оркестрината подаде огромен букет. Чест, която не сме виждали да се оказва на изпълнителките на главни роли в другите спектакли.
Завършвам с признанието за един мой кулинарен провал в съботната вечер. Имам предвид като концепция, не като изпълнение. Как можах да сготвя свинско с картофи, моркови и праз точно тази вечер!? След бляскавата „Веселата вдовица“ на световно ниво човек има нужда от нещо по-така. Хайде, то е ясно, че и шампанско нямахме вкъщи, но това се понася. Все пак 99% от българите пием шампанско само на Нова година. Но свинско с картофи…
Ще се постарая на 31 януари храната да е по-изискана. Все пак ще гледаме „Хофманови разкази“. Френска работа, която изисква гурме.
- Рецензия в NYT за новата постановка на „Веселата вдовица„
- 5 линка към кратки откъси от генералната репетиция на 29.12.2014:
Кели О‘Хара и гризетките (да се гледа поне 5 пъти)
Who Can Tell What the Hell Women Are