Впечатления от „Веселата вдовица“

Веселите опер(ет)омани

текст Васил Богданов

На 17 януари имахме удоволствието да гледаме пряко от Мет новата постановка на „Веселата вдовица“ от Лехар (премиерата бе на 31.12.2014 г.). Залата в киното (с температура около 35 градуса) бе пълна до последното място и това вероятно е най-рано продаденият спектакъл за сезона. Аз си резервирах място още на 21 ноември и добре, че го направих, защото в началото на декември всичко бе разпродадено.

Спектакълът бе много забавен и емоционален. Като се започне от лъчезарния диригент Андрю Дейвис, който явно не се смущава от титлата сър и спокойно си плюнчи пръстите, за да разгръща партитурата (впрочем увертюрата е негова лична компилация от различни оркестрови творби на Лехар), та чак до поклоните накрая, при които имаше много закачки и артистизъм.

Наградата за най-добър комедиен актьор на вечерта отива при Carson Elrod в ролята на Нйегуш – момче за всичко в посолството на въображаемата държава Понтеведро. Всъщност той си е именно актьор, а не певец и това е негов дебют в Мет.

70-годишният баритон Томас Алън също впечатли с играта си като посланик барон Зета, но призът за цялостно представяне, така да се каже (финес, игра и пеене), отива при Кели О‘Хара в ролята на неговата съпруга Валансиен. Кели О‘Хара е учила оперно пеене, но животът й така се завърта, че тя прави успешна кариера на Бродуей и едва сега дебютира в Мет.

Прочутата сцена в Maxim е страхотна и тук най-силно се усеща, че режисьор и хореограф на постановката е човек от Бродуей – Сюзън Строман (също Мет дебют).

На фона на всички тези екстри Рене Флеминг (бях на неин концерт с пиано във Вашингтон през 1999 г. и взех автограф, но това е друга тема) някак си не можа да изпъкне. Тя е на гости в този жанр и като че ли й липсваше самочувствие. Тъжното е, че именно на нейна територия, в Мет, гостенките от Бродуей се чувстват по-комфортно. Все пак Рене Флеминг е примадоната на този театър (22 роли в общо 230 представления). Публиката аплодира появата й на сцената, а при поклоните накрая някой от оркестрината подаде огромен букет. Чест, която не сме виждали да се оказва на изпълнителките на главни роли в другите спектакли.

Завършвам с признанието за един мой кулинарен провал в съботната вечер. Имам предвид като концепция, не като изпълнение. Как можах да сготвя свинско с картофи, моркови и праз точно тази вечер!? След бляскавата „Веселата вдовица“ на световно ниво човек има нужда от нещо по-така. Хайде, то е ясно, че и шампанско нямахме вкъщи, но това се понася. Все пак 99% от българите пием шампанско само на Нова година. Но свинско с картофи…

Ще се постарая на 31 януари храната да е по-изискана. Все пак ще гледаме „Хофманови разкази“. Френска работа, която изисква гурме.

  • Рецензия в NYT за новата постановка на „Веселата вдовица
  • 5 линка към кратки откъси от генералната репетиция на 29.12.2014:

Кели О‘Хара и гризетките (да се гледа поне 5 пъти)

Финалът

Who Can Tell What the Hell Women Are

Рене Флеминг и Нейтън Гън

Рене Флеминг и Нейтън Гън (2)


Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *