Впечатления от „Набуко“, на живо от Мет

На 7 януари имахме удоволствието да гледаме на живо от Метрополитън опера последния спектакъл на „Набуко“ (Верди) за сезона (от общо 8 в периода 12 декември – 7 януари).

Постановката на Elijah Moshinsky от 2001 г. е класическа и доста старомодна с всички тези стъпала, по които героите през цялото време се катерят/слизат. За щастие, добрите хор и оркестър компенсират в значителна степен това, а и честата смяна на гледните точки чрез многото камери прави спекатакъла доста по-динамичен, отколкото за зрителите в залата. Финалът на първо действие с опожаряването на храма е много ефектен с целия този огън на сцената.

Силно впечатление ми направи и оркестърът от поне дузина медни духови, който свири зад кулисите в началото на трето и четвърто действие. Не всеки театър по света може да си позволи тази екстра.

Приятно съм изненадан от формата на 75-годишния Пласидо Доминго, за когото Набуко бе петата баритонова роля в Мет (общо са над 50). Като имах предвид някои негови доста слаби изяви в последните годините, бях със съвсем малки очаквания, но маестрото пя доста добре.

От певците най-много ми хареса мецосопраното Jamie Barton (Фенена). На 25 февруари ще я гледаме и в новата постановка на „Русалка“ (Дворжак).

За удоволствие на всички хорът изпълни на бис “Va, pensiero”. Това е нещо като традиция в Мет, където иначе бисовете за солисти са забранени (разрешават се в много редки случаи, веднъж на 10-15 години, като решението се взима от директора; ако не е в театъра, му звънят по телефона и той преценява по овациите на публиката дали да разреши биса).

За съжаление, потвърдиха се моите предположения, че Мет вече не работи с дългогодишния и утвърдил се видео режисьор на преките предавания (името му беше скандинавско, нещо от рода на Halvarson). Странно е, че в Ню Йорк няма режисьор, който да е адекватен на световната музикална класа на Мет. Особено дразнещо бе движението на камерите по време на “Va, pensiero”. Много хаотично и доста по-бързо, отколкото предполага темпото на музиката.

Имаше и един лек сценичен гаф с косата на Абигаил, който можеше да бъде скрит донякъде с бързо превключване на камерите, но… не го направиха.

Въпреки всичко, Met Live in HD си остават едни от най-емоционалните вечери в моя живот. Ако бях по-свободен, щях да гледам и повторението в сряда, 11 януари.

 

“Набуко” в историята на Метрополитън опера

На 7 януари ще имаме възможност да гледаме на живо от Мет „Набуко“ с Джеймс Ливайн (този 73-годишен Йода на оперната музика, който определено владее Силата) и 75-годишния Пласидо Доминго, който ще е в баритоновата роля. Първият съвместен спектакъл в Мет на двамата титани е на 4 ноември 1971 с „Луиза Милер“ (Верди). Днес те вече имат над 330 общи представления зад гърба си.

Набуко в Метрополитън опера

Nabucco, Metropolitan opera

По този повод се разрових в архивите на Мет, за да извадя любопитните факти около това заглавие.

Колкото и да е странно, първото представление на „Набуко“ в Мет е чак през 1960 г. Премиерата на 24 октомври поставя началото на новия сезон, като диригент е Томас Шипърс, а в главните роли са:

Nabucco   Cornell MacNeil
Abigaille   Leonie Rysanek
Ismaele    Eugenio Fernandi
Fenena     Rosalind Elias
Zaccaria   Cesare Siepi

Тази постановка на дебютанта Günther Rennert от Хамбург има само 14 представления, като всички са във въпросния сезон 1960/1961 г.

След това „Набуко“ отсъства от афиша на Мет цели 40 години, за да се завърне на 8 март 2001 г. с постановката на Elijah Moshinsky. На премиерата под ръководството на Джеймс Ливайн пеят:

Nabucco    Juan Pons
Abigaille    Maria Guleghina
Ismaele     Francisco Casanova
Fenena      Wendy White
Zaccaria    Samuel Ramey
Anna         Alexandra Deshorties
High Priest Stephen Morscheck
Abdallo      Rafael Suarez

Набуко в Метрополитън опера

Nabucco, Metropolitan opera

Антъни Томазини пише в The New York Times:
„Третата опера на Верди не е някакъв шедьовър. Някои от ариите са проформа, не липсват и скучни фрагменти. Но партитурата е изпълнена с проблясъци, които загатват за гения на композитора. Със сигурност една от причините за рядкото изпълнение на „Набуко“ е изключително трудната сопранова партия (voice-killing soprano role) на Абигаил – по-голямата дъщеря на Набуко, която заради желанието си да грабне короната, е ядосана почти през цялото време. За да разкрие нейната неопитност, Верди изпълва партията й с трудни вокални скоци и изтощаващи колоратурни пасажи.“

„Набуко“ има общо 9 представления през този сезон, като във всяко едно прочутият хор „Va pensiero“ е изпълнен на бис.

Любопитен е фактът, че на 28 март 2001 г. Dimitri Kavrakos (Закария) не може да продължи участието си след второ действие (в архивите не се уточнява каква е причината). Замества го Самюел Рейми, който в същата вечер празнува рождения си ден у дома. Човек от ръководството на Мет излиза на сцената, за да изкаже благодарности към прочутия бас, който се отзовава на спешното повикване.

„Набуко“ се играе и през сезоните 2002/2003, 2004/2005 и 2011/2012.

Повече информация за спектаклите през настоящия сезон ще намерите тук.

Ако нямате възможност да гледате спектакъла, можете да го слушате по една от многото радиостанции, които излъчват пряко съботните матинета на Мет. Ето линк към едно радио във Вашингтон.